Ден за прошка е, но аз няма да простя. Вие също не ми прощавайте!
Започна седмицата на Прошки. Днес е ден за прошка и утре пак ще е, а аз не намирам смисъл и начин да простя на всички...
Category : Анализи и коментари
Мъката на една баба: „Внучката каза, че като е ваканция, ще ми се обади..пък не се обади…“
Вървя забързана през града, защото закъснявам за работа, когато един плах глас ме прекъсва: „Момиче, днеска на училище ли си?“. Обръщам се и пред мен...
Лекари с фасове или „Мамо, а щом цигарите вредят, защо докторите ги пушат?“
След години, прекарани в Италия, семейство Тушлекови се завръща в Благоевград и търси как да продължи лечението на страдащия от бронхит син. Натъкват се на...
Чувството на предизборна безизходица месец преди изборния ден
Откакто се интересувам от социология , дълбокото ми убеждение е, че трябва да се гласува. Все по-трудно аз лично намирам за кого. Пък не съм...
Хрониките на един „помияр“: Светлина в тунела
Вече втори ден сме затворени в малката, неприятна стаичка. Има и решетки, все едно сме престъпници. Приятелят ми е изнемощял, миналия ден двамата мъже му...
Хрониките на един „помияр“ – Нов приятел, нов „дом“
Неприятно е и много студено, но успяваме да се топлим заедно… Вчера докато си търсех храна, видях нещо като въже да пада от едно дърво....
„Горката Франция“ и „Още по-горката Община Благоевград“ – актьори играят в студена зала
Снощи в Благоевград се игра спектакъла „Горката Франция“в зала „Яворов“, залата бе препълнена от десетки благоевградчани, които обичат театъра и бяха дошли да се насладят...
Хрониките на един „помияр“ – за хората и студа
Не знам колко градуса е, но усещам, че козината ми е замръзнала. Свил съм в един ъгъл на огромна сграда. От време на време минава...
Бай Ганьо е жив – пътува по линиите в Югозапада
Делнична вечер, последната преди идването на най – светлите празници. На гарата в Благоевград има всичко на всичко 10 – 15 души, позакъснели, понаваксали със...
2016 година си отива, а сега на къде…
Още една година си отива. Идва новата, с нови надежди и наивни мечти, така както посрещнахме и тази, която вече изпращаме. Изнизаха се още 365...