Делнична вечер, последната преди идването на най – светлите празници. На гарата в Благоевград има всичко на всичко 10 – 15 души, позакъснели, понаваксали със задълженията в областния град и нетърпеливи да се приберат по родните си места за празниците. Някои по-отегчени от чакането, други по-малко, всички вперили поглед към линията в посока София, някак дружно въздъхват от облекчение, когато от колоните се разнася редовното: „Пътническият влак Дупница – Кулата ще пристигне на втори коловоз. На втори коловоз ще пристигне пътническият влак Дупница – Кулата“.
Влакът пристига, пътниците се настаняват и композицията потегля. Има няма 10 минути и три спирки по-късно обаче става ясно, че международният влак, с който нашият главен герой трябва да се размине, е с цели 30 минути закъснение и тъй като всички знаем, че закъснението при влаковете в родното БДЖ се предава както грипът и настинката, това автоматично означава, че и нашият влак ще закъснее с толкова. Кондукторът минава от купе на купе и отегчено съобщава тази информация, абсолютно безразличен към недоволството и пазарлъците на пътниците, а един незабележим до момента персонаж се изтяга хубаво на седалката с думите : „Е, щом ще е така, да хапнем“.
Малко повече за персонажа – той е мъж, добродушен на вид, усмихнат, около 50-годишен. И именно на него принадлежи фразата „Е, щом ще е така, да хапнем“. В което няма нищо лошо, може би дори останалите пътници в купето не биха разбрали, че някой се храни, ако изведнъж по носовете не ни бе ударила миризмата на…пача. Пача! С чесън, оцет, лют пипер, свински крачета, ушички, опашчици и изобщо истинска българска пача по автентична рецепта, чийто мирис може да насълзи и най-студените очи, може да стопли и най-леденото сърце. В пълно недоумение, скромните няколко пътници в купето вкупом поглеждат към човека, който похапва с толкова завиден апетит, че да ти се прииска късче свинско краче с чесън и оцет.
Пачата свършва бързо, ала миризмата остана в купето вечно, напомняйки ни за великия Алеко Константинов и неговият неумиращ образ на Бай Ганьо. А той, Бай Ганьо, и днес е жив – живее във всеки един от нас и пътува по линиите в Югозапада
