Едно от достиженията на демокрацията, с което най-много се гордеят отвъд океана, е Първата поправка на конституцията, която гарантира свободата на словото. За съжаление и тук, както в много други области, не се вижда как ще ги стигнем скоро американците.Едно решение на Районен съд-Благоевград обаче, връща надеждата, че и у нас може да се борим за тази свобода и по-важното, свободата на словото да печели.
За мнозина от родните ни политици журналист е мръсна дума, а единствената му задача е да тича след победителите. Според данни на различни правозащитни организации у нас годишно се завеждат около 200 дела за клевета и обида срещу представители на печата и електронните медии. Когато към тях се прибавят и гражданските искове за обезщетение за нематериални вреди на основание Закона за задълженията и договорите, нещата се усложняват за журналистите.
По същата логика местният лидер на „Партия на зелените“ в Благоевград- Андон Тодоров, преди няколко месеца заведе дело срещу главния редактор на Blagoevgrad-news Мариета Димитрова.
В своята Искова молба, Тодоров обясняваше всички тревоги и страдания, които е преживял, заради текста от ноември миналата година. Тогава, на 28 ноември 2017 година, след поредна сесия на ОбС- Благоевград, публикувахме политически анализ на местните парламентаристи, анализ, в който споделяме ЛИЧНО мнение, защото вярваме, че имаме право да го правим. Живеем в демократична държава и силно вярваме в свободата на словото и мисълта.
В частта, отнасяща се за Андон Тодоров пишем, че той, до определен момент подкрепя кмета Камбитов – нещо, което лесно може да бъде проверено от протоколите, от сесии на ОбС-Благоевград, които са качени на сайта на община Благоевград.
Друг факт, който обиди Тодоров е, че споменаваме санирането на блокове и участието му във фирма, която е имала договор за тази дейност. Третият обиден факт, бе застрояването на зелените площи в града.
Към днешна дата вече има решение на Районен съд-Благоевград и съдия Гюлфие Яхова по въпросното дело. То напълно оправдава Мариета Димитрова и отхвърля всички обвинения на Тодоров.
„….написаното в статията не е позорящо, неморално, недостойно, а и не предизвиква еднозначна отрицателна оценка на обществото. Позорността е обективно качество на твърдението и не зависи от субективното отношение на определено лице към казаното за него. Следователно, щом изнесеното обстоятелство обективно не е позорно, е без значение дали ищецът се е почувствал засегнат. Чувствата са неговото субективно преживяване, отражение на личния му мироглед и ценностна система и съществуват изцяло в неговото съзнание, но в случая по реда на деликта те не могат да бъдат възмездявани, тъй като от изложеното по-горе е видно, че поведението на ответника-деликвент не може да се окачестви като противоправно по см. на чл. 45 от ЗЗД.
Тук следва да се посочи и това, че в практиката на ЕСПЧ е възприета тезата, че публичните личности, каквато безспорно е и ищецът в качеството си на председател на „Партия на зелените“ и общински съветник, следва да търпят по-широки граници на допустима критика. Изправен пред колизия между свободата на пресата и честта на публични личности, ЕСПЧ дава привилегия на пресата, като практиката е установила, че свободата на журналистите по чл. 10 ЕКПЧ може да включва в известна степен преувеличение или дори провокации от тяхна страна (Решение на ЕСПЧ по делото Prager and Oberschlik с/у А., 1995).“, пише в решението си съдия Яхова.
В него става ясно още, че за да бъдат квалифицирани едни твърдения като клевета, те трябва освен позорящи, да бъдат и доказано неверни – в случая обаче, не е така.
„Свободата на печата и средствата за масова информация, както и правото на мнение и на търсене и разпространяване на информация са защитени от чл. 40, ал. 1, чл. 39, ал. 1 и чл. 41, ал. 1 от Конституцията на Република България. Предмет на преценка при правомерността на публикацията следва да бъде съпоставката между правото на защита на честта и доброто име на ищеца по чл. 32, ал. 1 от Конституцията на Република България и свободата на печата гарантирана чл. 40, ал. 1 от върховния закон.
Намеса в тези права и тяхното ограничаване е допустима само в изрично посочени случаи.“, се казва още в решението.
Така на практика се оказва, че в България има хора, които зачитат свободата на словото, както и такива, които са готови да се борят за нея. Днес, ние сме доволни и не защото спечелихме делото, а защото се преборихме за правото да изразяваме мнение, да критикуваме и информираме хората. Наша цел като журналисти е да служим на обществото, а не на „силните на деня“.
Преди няколко месеца, ние се включихме принудително в една война, а днес я печелим и вярваме,ч е това ще бъде пример и стимул и за други наши колеги.
