Чуждестранният масов туризъм през кратка въвеждаща филмова анотация към аспектите на антропологията и социологията и предизвикателствата пред най-засегнатите европейски столици, до новите форми на туристофобия и паралелите със старата представа за чужденеца. Как тероризмът се намесва в тези процеси и допринася за общи психологически ефекти в модерните общества.
Първа част: Масов туризъм в европейските културни столици: Нови измерения на „туристофобията[1]”
Флоренция
Кметството на Флоренция пък прибегна до любопитна мярка, с която разгонваше туристическите биваци по тротоари и площади, остроумно застраховайки се срещу обвинения в негостоприемство. През лятото общината използва класически начин за гонене на на неспазващите правилата туристи, оправдайки тези действия с връхлетелите летни горещини. Как точно? ― със студена вода[1]. В буквалния смисъл. Кметът на града Дарио Нардела обяви, че последваща мярка трябва да бъде контрол срещу преминаващите автобуси, които стоварват еднодневни групи в града, които по негово мнение не обслужват икономиката, защото много от тях дори не посещават музеи[2]. Впрочем Капри последва флорентинския пример[3].
Нещо като първо предупреждение, пристигнало през последните дни: засега градът е под наблюдение. Но ако нещата бързо не се променят, ще последва следваща стъпка, а именно изнудване. Тогава, както вече казахме, ще се стигне до експулсиране от списъка на обектите на Юнеско”, пише в края на месец май 2017 г. информационния сайт с идеологически характер “ÏmolaOggi.It”[4]. Според агенцията проблем за Флоренция са стотиците дейности, управлявани от чужденци, които в последните години напълно са „нахлули” в старата градска част. Като към тях прибавим постоянните нелегални и отчаяни мигранти, техните болести, които разнасят, така постоянните жители започват да се „чувстват под обсада”. Артикулът завършва със следните крайни строфи: „Ще ги видиш: „в двора на църквата „Сан Лоренцо”, където те се напиват с вино, бира и спиртни напитки. Тълпа от лицемери, подхвърлящи обиди към жените в историческата част. Там са под предлог, че са дребни търговци. И горко, ако гражданин им отговори тези-права-отивай-да-ги-защитаваш-в-твоята-къща[5]. Расист, расист!”, заявява пророчески през 2001 г. в един прилив от любов към своя роден град. Но още веднъж беше обвинена в расизъм и гласът ѝ не беше чут[6], продължава изданието. „За да разбере, ― обяснява “Libero” ― че ситуацията вече изглежда нетърпима, е необходима намесата на ЮНЕСКО: Нардела[7], но преди него Ренци[8] и Доменичи[9], не забелязаха как Флоренция е нападната, разкъсана и наранена”. Статията завършва с предупреждението, че ЮНЕСКО е отправила тази заплаха още преди девет години.
Броят на чуждестранните посетители в трите корони на Италия ― Рим, Венеция и Флоренция се е повишил устремно с цели 31,5%[10] между 2009 и 2015 г. Прекомерният туристически наплив е сигурен гарант за прекомерен шум, високо ниво на замърсяване, рушене на градската среда и забележителностите ѝ и не на последно място: повишаване на цените, както на стоки и услуги, така и на разходите за жилище.
Дубровник
След две години Дубровник ще намали драстично броя на посетителите, на които е разрешен достъп до стария град в опит да предотврати разрушително пренаселване, разкри кметът на хърватския град пред британския вестник „Daily Telegraph”[11]. Новото ограничение ще надхвърли миналогодишната препоръка на ЮНЕСКО към бившата Югославска република[12]. Кметът, който беше избран през юни тази година Мато Франкович, определи, че решението има за цел да запази качеството на преживяванията на гостите. Тоест тази мярка не е срещу туристите сама по себе си, напротив: тя защитава изцяло техния интерес. Според критиците за разходка по пешеходната улица Стадун, която е дълга 300 метра, са необходими приблизително 40 минути.. През месец януари местните власти съобщиха, че ще бъдат инсталирани камери за наблюдение и ако е необходимо, тълпите от хора, преминаващи през трите порти на града, ще бъдат ограничавани. Франкович заяви, че е необходимо да се работи повече, включително да бъдат премахнати спирки на круизни кораби. „Не съм тук, за да правя хората щастливи, а за да подобря качеството на живота в града. Някои от круизните линии няма да се съгласят с това, което казвам, но моята основна цел е да гарантирам качество на туристите, а не мога да го направя, ако положението се запази. Ще загубим пари в идните две години ― може би един милион евро, с намаляването на броя на туристите, но в бъдеще ще спечелим много повече. Заслужаваме да бъдем дестинация от най-високо качество“, убеден е кметът на Дубровник. Франкович опитва да предпази града си от опита на Рим, Флоренция, Венеция и Барселона, където напрежението расте пропорциоално с броя на чуждите гости и това доведе до сложна ситуация, всяка със своите собствени отлики, но с общ характер.
Барселона
„Спокойно мога да кажа, че сред нас има нещо като туристофобия. Аз не мразя тези хора, но когато срещу теб изникне поток от 200 души, тогава трябва да им направиш път и да изчакаш да отминат. Иначе ще те пометат, това прилича на окупация”, споделя Алфонсо Лар, цитиран от българската редакция на „Deutsche Welle”[13].
Барселона отново беше под наблюдението на европейските и световни новинарски емисии заради акции на радикални групировки. Някои от наблюдателите нарекоха тези акции „извън контрол” („Daily Express”[14]). Недоволството в крайморския град е стимулирано от липсата на по-ясни регуалции на сезонното жилищно отдаване под наем. Протестните действия включваха преграждане на пътя на туристически автобуси, замеряне с бомбони по клиентите, а окачването на балконите или манифестирането с траспаранти с възгласи „Вървете си у дома” бяха други от по-леките мерки, с които жителите изразяваха нетърпимостта си към туристите, чувствайки се заложници на собствените си страхове. В интернет пространството под хаштага #touristgohome се разгърна разпалена дискусия за вредата от масовия туризъм. Анализатори от „Euromonitor International” цитирани от „CNNMoney”[15] не опровергаха изразените граждански опасения и от своя страна заявиха, че „определени европейски дестинации страдат от прекаления туризъм. Очевидно енеобходима стратегия, за да се справят с голямото туристическо търсене”.Напрежението между властите и радикални леви организации се увеличи след като младежи започнаха провокативна кампания, придружена с вандализъм както в Барселона, така и в други части на Испания. Съвременният модел на туризма заставя хората да работят за ниски заплати, прогонва ги от родните им домове, разрушава традиционните взаимоотношения и води до повсеместно застрояване на крайбрежието. Поне това в това са убедени активистите. Ето защо те трудно ще бъдат убедени, че действията им са осъдителен вандализъм в ситуация на наложителна самоотбрана.
Европа: като едновременно военна и увеселителна площадка през лятото
Можем да потвърдим, че се води една война за удоволствието, охарактеризена с туриста; а от противоположната страна е войната за страданието, охарактеризена с терориста. И двете войни са без регламент, създават хаос и смущаващи прогнози за бъдещето, предизвикват страховете на останалите, защото ги карат да се чувстват заложници на война, която дори не е тяхна, но се води в техните домове. Прави ги да изглеждат в собствените очи свидетели, а не участници на тяхната участ и поради това, чувството им на загуба е сянка, която впрочем не е далеч от истината. Тук срещаме третия участник и това е местният. Без значение дали под афект или нарочно има все пак доблестта да сложи двата различни персонажа на една везна, ала без да ги разграничи, а точно обратното: защото и единият, и другият е убиващ, разрушаващ, окупиращ т.н. Консуматорското общество и тероризма се цели във възможно най-много жертви, защото всяка жертва, тоест загуба: е печалба.
Трудно днес можем да си представим по известните площади на европейските градове да няма тълпи от хора, които се снимат срещу слънцето или обектива на фотоапарата, разхождат се свободно край морето, посещават музей или просто се шляят из площадите, ближейки безгрижно сладолед. Особеното в случая е, че една и съща картина може да бъде мигновенно изродена през призмата на жестокостта, омърсяваща преживяването на местни и чужденци със собствената им кръв.
След атаките в Барселона в разгара на лятото, когато на 17 август миниван се вряза в множество чуждестранни посетители, изминавайки 500 метра по централната улица „Рамбла” с 80 км/ч, помитайки всичко след себе си, равносметката е десетки убити и стотици ранени. Този шок си има своите епизодични връзки. И така: междувременно след окървавяването на търговската улица, новинарските емисии гръмнаха с нов репортаж, показващ опит да бъде повторен атентатът с аналогично смразяващо хладнокръвие недалеч времево и логистично: автомобил блъсна трима полицаи, които опитали да го спрат на булевард „Диагонал”, предаде ТАСС, цитиран от „24 часа”[16]. Така при вторият атентат в късните часове на злополучния 18 август привърженици на терористичната групировка „Ислямска държава” отново използваха миниван като средство за убиване и предизвикване на нечуван за пострадалите, очевидците и близките им шок. Двойната психологическа бомба в една от възловите точки на Западния свят имаше за цел да постигне двойна парализа в населението. Инцидентът е станал южно от Барселона в град Камбрилс, където бяха ранени няколко души, но след навременната намеса на полицията четиримата нападатели бяха ликвидирани. В хода на раследването станаха ясни амбициозните цели на терористите, което смути още повече обществеността след първоначалното облекчение, доколкото изобщо беше възможно в подобен момент. Макар да се оказаха неосъществени по ред щастливи случайности, тези намерения оттогава насетне отекват с едно тежко „ако” в минало и бъдеще време („ами ако бяха (…); ами ако отново (…). За Испания събитията, чието местонахождение прилича на арена на война, става обичайна картина за цяла Европа. Така че тя не е прецедент, а само пример, който вече почти винаги може да се ограничи до собствените си граници. Новините от 2017 г. отвеждат към спомена от 2004 г., когато вдъхновени от „Ал Кайда” атентатори извършиха координирани нападения срещу пътнически влакове в Мадрид, при които загинаха 192 души като доказателство, че страховете не само се оправдават, но и мултиплицират; не на последно място, те се повтарят и занапред сме осъдени да живеем с тази подтискаща мисъл.
На 26 август приблизително 500 000 души се включиха в шествие за отхвърляне на тероризма, което само по себе си като мащаб и действие е показателно за контрадействията, с които стотици хиляди европейци може би наистина си вярват, че с шумно представения си глас, са в състояние да преборят чудовищната природа на омразата. Дори като чисто символичен акт, дълбоко в същината си е не друго, а акт на примирие. Така отчаяно се опитва да се откъсне от лапите на лъва и беззащитната антипола. Дори в последните си мигове де факто тя се бори, но де юре краката ѝ, единственото средство за защита, са откъснати и нервните окончания ― парализирани.
Туризмът в Южна Европа преживя истински бум през последните две години, заради нарушената сигурност на Южното Средиземноморие (северните брегове на Африка и Близкия изток) и на развити туристически дестинации като Тунис, Египет и Турция, които отпаднаха в състезанието за най-много туристи през лятото.
Въпросът, който съвсем не е безобиден, е дали тези протести не са само преттекст към увеличаващото се напрежение между големи групи хора, представители на различни раси и култури, дори когато идват за кратко и си отиват. Без съмнение терористичните атаки на Стария континент, подхранват почва за развитие на чувство за несигурност и уплаха, макар че в основата си опасенията на гражданите биха могли да бъдат отговор на съвсем разумни причини, чийто единствен мотив е запазване на наследеното културно наследство и създаването на по-ясни регуалции в областта на туризма, а не първосигнална нетърпимост към чужденците.
През 2008 г. френският културен аналитик с български произход Цветан Тодоров (почина на 77 г. през м. февруари) издаде своята последна книга „Страхът от варварите”[17], впрочем продължение на „Новият световен безпорядък ― размислите на един европеец”[18], публикувана няколко години по-рано. „Страхът от варварите” ще продължи продължи да бъде настойно четиво и през идното десетилетие за съвременниците, защото разсъжденията на автора са осъдени да имат продължителен отзвук. Но тук не говорим за туристите (които идват и си отиват), а до голяма степен за чужденците (които остават).
Юлия Кръстева също говореше за напускането на утробата, за да опише болезнения акт на емигранта при разделянето му с наследената от родителите език и култура. Есето „България, страдание мое” е показателно, тъй като потвърждава тезата на Тодоров. „Българското” в скандалния текст се явява като име на майцеубийството. Но бебето (тоест емигрантът) е осъден или благословен да излезе от от утробата (тоест от изначалната си култура), за да избере сам къде да остане; в контекстите на кои идентифициращи културни маркери. В това може би се състои житейското щастие: на свободата и отговорността на избора.
Размислите на двамата европейци от български произход са важен постумент за настоящите търсения, защото освен, че са корифеи в научната мисъл с неоспорван принос към изчистването на вкоренената на психологическа и историческа основа страх от чужденеца, те самите са чужденци, с всичките произлизащи от този факт последици, когато пристигат във Франция и се посвещават живота си на тази страна. Ала безспорно, тук е мястото да признаем следното: чрез изживения личен пример се борят с представите, че другостта (било то национална, етническа, религиозна и т.н.) е опасна. Напротив: другостта е необходимото колело, благодарерние на което културата в своя непрекъснат синтез между материално и духовно върви напред и се развива, а не обратното.
Терорът в европейските столици, обаче затвори книгата с интелектуални достижения и върна страховете на европейците към „другия”. В това число и към туриста. Защото той не само се превърна в мишена за радикалния ислямизъм, той става удобна плячка. Та нали в един терористичен акт могат да загинат известен брой чужденци от различни държави. Ударът е троен: за държавата; за останалите държави, които също са дали жертви на техни граждани[19]; към туризма като цяло и жителите на съответните потърпевши градове. Защото ― пак ще се повторим ―след този терор се насажда увереността, че утре ще бъде реализиран нов кървав, било то тук или там. Все места, на които можем да бъдем : като граждани, като туристи. Тази добре изпипана мрежа за насаждане на страх борави директно с настроенията към чужденците, но тези интеркултурни срещи са предопределени да продължат. Нещо повече: за добро или за лошо „в днешния и утрешния свят срещите между личности и общности, принадлежащи на различни култури, неминуемо щезачестяват” (Тодоров, 2008:28). Определящ себе си като българин с френско самосъзнание, отричаше наследената с родното място и държава идентичност и поощряваше свободата на съзнателния избор. В текста „На чужда земя”[20] Тодоров повдига въпроса за другостта чрез опита на изживения личен пример. „Да осъдиш човек да остане в културата на своите прадеди, предполага че културата е непроменлив код, а това на практика е невярно: всяка промяна може да не е по-добра, но всяка жива култура се променя. Не е трагедия отделният човек да загуби първородната си култура, ако той усвои друга; ние сме хора, защото имаме език, а не този или онзи език” (Тодоров 1998: 20), а десет години по-късно той продължава да бъде убеден в правотата си, повтаряйки позицията си без никакво колебание (Тодоров 2008: 112). В „Чужденци сме на самите себе си”, изследване публикувано във Франция, Юлия Кръстева пише: „Скрито нараняване, за което той самият не знае, тласка чужденеца все по-нататък. Той гордо се е отделил, напуснал е завинаги онова, което го е отблъснало, не очаква нищо от него… Той гордо е свързан с онова, което му липсва, отсъствието е неговият символ”[21].
Без значение дали говорим за болезнен или естествен акт на вливане на културния код в кодовете на универсализма, чуждостта в света се увеличава едновременно като реакция за и срещу космополитизма. Но на практика универсалната култура (всепроникваща, всеразбиращата) може да съществува, но не и с претенцията да унищожи традиционната, което всъщност върши с високомерието, че единствена има право да изплува на повърхността. И каквито и да са основанията за живеенето на множество култури в една универсалираща среда, те ще си останат взаимно отричащи се.
В „Страхът от варварите” Тодоров разделя страните от земното кълбо на четири посоки на базата на чувствата. Историците Освалд Шпенглер и Арнълд Тойнби също имаха предразположеност да довеждат характера на държавите, със цялата психологическа сложност на този акт. Според тях всяка прослойка на обществото има собствена роля на отделен орган и функция, жизненоважни за цялостния обменен процес на организма. И така, какво се случва, когато в организма влязат чужди тела. Това са вируси, които може да ги разболеят, ако имунната им система не е достатъчно силна. Без значение дали е тук за малко време като турист или за повече време като като емигрант, чужденецът точно както туристът носи със себе си негативна конотация, която е исторически и психологически обусловена. Вирусите нараняват нашите тела и ги разболяват.
За същински вирус в Европа през последните години се превърна заплахата от тероризъм и атентатите, които разстройват европейския живот. Кое свойство може да обедини чужденец и турист? И двете категории хора се отнасят към „другия”. И двете съдържат отблъскваща и едновременно с това привличаща загадъчност. Страхът от тероризма обаче ги обедини под една шапка и до известна степен ги принизи към категорията хора, които са опасни и отблъскващи, а тазгодишните крайни прояви на нетърпимост към туристите е само допълнителен щрих, но който не бива да изключваме или забравяме, когато говорим за резултатът от нарушения баланс при контакта с „другия”. Защото „другият” може да бъде интересен и приятен, но може и да има за цел да убива именно в съвременните европейски Вавилони, осъществяващи място за най-голямото и интернационално скупчване на хора. Така едновременно се поражда страх от самия туризъм: отказ на туриста да бъде турист и отказ на масови туристически дестинации да бъдат масови туристически дестинации.
Заключение
Проблемите на масовия туризъм ще се задълбочават и е възможно, макар все още да не говорим за нетърпимост към чужденците като такива, а за нуждата от регулации и нови правила за туристическия бранш, тези проблеми да добият още по-взривоопасна роля, завивайки рязко в посока ксенофобия и расизъм. В ситуация на страх от терористични атентати в сърцата на европейските столици, където се съсредоточават най-големи туристически потоци, се запълват нишите на тревожните опасения, защото чужденецът-турист се възприема не просто като желан гост, а и като магнит за сбъдване едновременно на дългосрочни последици като влошаване живота и културните особености на самите градове и краткосрочни, но със силен психологически ефект не само за преките свидетели и близките на жертвите, каквито са шокиращите нападения от терористи.
[1]A Firenze acqua sui sagrati per arginare i „bivacchi” dei turisti (http://www.lastampa.it/2017/06/01/multimedia/italia/cronache/a-firenze-acqua-sui-sagrati-per-arginare-i-bivacchi-dei-turisti-KmUzEFMxLXWyfurXLII19O/pagina.html) (01-06-2017)
[2]Оригинален цитат: “Il fenomeno della concentrazione del turismo nei centri a scapito della città è reale e in crescita: a Firenze stiamo sperimentando la ricetta di colpire soprattutto i pullman turistici che portano gruppi giornalieri. Riteniamo che si debba partire da qui, stangando i bus che portano turismo mordi e fuggi che non serve né all’economia turistica delle nostre città né alla valorizzazione culturale, perché molti di questi turisti non entrano nemmeno in un museo”. (http://www.controradio.it/firenze-nardella-invasione-turisti/) (28-04-2017)
[3]Capri come Firenze: scale bagnate contro i turisti che bivaccano. Operaio all’opera con secchi d’acqua. (http://www.caprinews.it/leggi1.asp?cod=8492) (14-06-2017)
[4]Firenze Pd: sporca e degradata, rischia l’espulsione dai siti Unesco (http://www.imolaoggi.it/2017/05/26/firenze-pd-sporca-e-degradata-rischia-lespulsione-dai-siti-unesco/) (26-05-2017)
[5] Буквално се има предвид „в твоята страна”; „там откъдето си дошъл”;
[6] Ориана Фалачи
[7] Кмет на Флоренция
[8] Премиер на Италия
[9] Кмет на Флоренция в периода 1999-2009 г.
[10]Всички обичат лятото? Не и в гневните туристически горещи точки в Европа (http://www.investor.bg/analizi/91/a/vsichki-obichat-liatoto-ne-i-v-gnevnite-turisticheski-goreshti-tochki-v-evropa–244355/) (06-08-2017)
[11]Tourists and cruise ships could be turned away under new plans to protect Dubrovnik (http://www.telegraph.co.uk/travel/destinations/europe/croatia/dubrovnik/articles/dubrovnik-tourist-limits-unesco-frankovic/) (11-08-2017)
[12]А именно само 8000 души на ден да бъдат допускани зад средновековните стени на стария град и максимално разрешеният брой да остане на не повече от 4000.
[13] Туристи-окупатори (http://p.dw.com/p/OgWB) (10-08-2010)
[14] Протестите срещу туристите в Барселона ескалират (https://dariknews.bg/novini/sviat/protestite-sreshtu-turistite-v-barselona-eskalirat-2040927) (05-08-2017)
[15]These European cities are fed up with tourists (http://money.cnn.com/2017/08/25/news/economy/tourism-backlash-europe/index.html) (25-08-2017)
[16]13 yбити, над 100 poнени ― 15 много тежко, пpи атентата в Барселона (Обзор) (https://www.24chasa.bg/novini/article/6396690) (18-08-2017)
[17] София, 2009, изд. „Изток-Запад”
[18] София, 2003, изд. „Изток-Запад”
[19] По правило тези граждани са предимно от други западни страни.
[20] София, 1998, изд. „Отворено общество”
[21] Пасажът е цитиран от Александър Кьосев, автор на .„Автобиография, Антропология, Меланхолия”. Послеслов към книгата на Цветан Тодоров „На чужда земя”, 1998, София, „Отворено общество”, стр.245
