Масов туризъм в европейските културни столици: Нови измерения на „туристофобията ” – ЧАСТ 1 -

Туризъм

Снимка: интернет

Масов туризъм в европейските културни столици: Нови измерения на „туристофобията[1]

 

Чуждестранният масов туризъм през кратка въвеждаща филмова анотация към аспектите на антропологията и социологията и предизвикателствата пред най-засегнатите европейски столици, до новите форми на туристофобия и паралелите със старата представа за чужденеца. Как тероризмът се намесва в тези процеси и допринася за общи психологически ефекти в модерните общества.

Японски турист, захласнат по прелестите на градската панорама и новата перспектива на живота. В случая това е Рим, отразен в блендата на цифров фотоапарат. Мъжът пада покосен от сърдечен удар и само фотоапарата ще запази последния спомен от красотата и иронията на живота. Ето по този метафоричен начин започва награждаваният филм на Паоло Сорентино от 2013 г. „Великата красота” (La grande bellezza) (включително с най-престижните филмови награди Оскар и „Златен глобус”). Едва ли ще се намери зрител пропуснал да го гледа.

Едно висше общество от т.нар. високи етажи: на изкуството, на властта, няма значение ― и това е вид метафора, ― са погълнати от съвременен Вавилон, докато се преплитат нестабилните им взаимоотношения в прогнилия от празнота, но иначе бляскав хайлаф на фона на странни дворци, огромни вили и прекрасни тераси. Никой от тях не се показва в благоприятна светлина, макар да правят безуспешни интелектуални опити да надскочат задушената от самите себе си профанизирана среда. Репликата на Фред Гамбардела (превъплътен в ролята популярният Тони Сервило) ще внесе разбирането за това, че дори мразените или поне никак обичаните, ненавижданите или поне трудно търпимите, са по-важни и интересни, сигурно дори по-специални. „Най-хубавите хора в Рим са туристите”, казва духовитият, на средна възраст мъж, представен във филма като ерудиран поет от миналото. Останал с единствен издаден зад гърба си издаден роман, ала със силно присъствие в съвременната римска литература, неговият автор благодарение на това е получил собствено място в компаниите на опиянени от снобизъм ― ала създадени успешни поне според прийьомите и критериите на днещното общество ― личности. Тази фраза можеше да се разбере от зрителя по-различен начин, ако не беше изказана в духа на задоволено общество, в което се твърди, че само „етопският джаз” вече може да заинтригува ухото” и други подобни бисери. Как да не повярваш, че туристите са най-хубавото нещо в Рим при положение, че Сорентино разкрива една презадоволена и самозабравена група хора, т.нар. представители на столичния елит.

В друго филм от 2000 г., а именно „Плажът” (The Beach), подценен от критиците, но което е по-важното: оценен от зрителите, с режисьор Дани Бойл и популярния актьор Леонардо ди Каприо в главната роля, се разказва за млад американец току-що пристигал в Банкок. Той е  един от многото млади мъже и жени търсещи екзотиката на азиатския бряг, но е от малцината кацнали на това място с идеята да не следват утъпканите пътеки от милионите посещаващи Тайланд туристи, а да открият нещо различно.

Още в първите минути на лената, се намира някой, който несъзнателно да се усъмни в намеренията му. Това е част от драматургичния сюблимен момент във въведението на творбата. Гледаме как местен го увещава, че може да ну намери евтин хотел, жена, мъж… След любезните откази, непознатият стига докоронния си номер, а именно да му предложи да пие от змийска кръв. Действието се равива в един от препълнените пазари с нахални търговции високомерни туристи в азиатския мегаполис, а той продължава търпеливо да отказва („Не, просто не харесвам идеята, това е всичко!”). Местният се прихва подигравателно, жегвайки го с репликата: „Като всеки друг турист ― искаш всичко да е безопасно, точно както в Америка”. Разбира се този епизод от първите впечатления само още повече раздразва инстинкта на младия авантюрист, за да докаже, че твърдението на непознатия не е вярно и да се засмисли за сякаш вродените мотиви на всеки от нас, които понякога ни карат да прекосяваме цели планини, морета, океани. „Единствения проблем е, че всеки има същата идея. „Всички ние изминаваме хиляди мили, просто за да гледаме телевизия и да отседнем някъде, където са достъпни всички удобства на дома. ― Казва Ричард. ― Трябва да се запиташ… Какъв е смисълът от това?” Оставяме екранния герой да разсъждава върху този сериозен въпрос, защото поведението на масовия турист в съвременните европейски Вавилони и реакциите, които предизвиква с присъствието си, е тема, която е задача за следващите страници.

В общи линии у нас поведението на туриста се разглежда в Социалната психология, а на Запад е създадено отделно звено в Културната Антропология, което се нарича Антрополога на туризма.

Първите изследователи на процесите в социокултурен аспект решават да скъсат с дотогавашната традиция да определят туристите единствено като маргинални групи, да ги изключват или пък направо да ги демонизират.

В крайна сметка се е запазило отношението към масовия турист. Той извиква негативни асоциации към себе си като глупав, повърхностен и дори вреден. Изглежда никой не обича туристите в тяхната популярна конотация. Дори търговците, които припечелват от тях, защото са поставени във форма на зависимост от поведението им, а то е такова, че понякога  трябва инстинктивно да угаждат на безчет техни екстравагантни прищевки още преди дори да са осъзнати реално от самите потребители. От туристическия бранш мразят туристите, защото познават природата им: веднъж озовали се на почивка, смесвайки се с множеството хора, пристигнали по аналогични причини, мнозина посетители  забравят, че правилото „клиенът винаги има право” не важи за нарушаването на елементарни обществени  правила. Масовите туристи не рядко безпардонно решават, че щом са набавили пакет туристически услуги, са откупили и собствената си зле представена култура, а в някои случаи безапелационна диващина. Когато твърдим това, ние съвсем не целим да поставим всички под една категория, но част от тях създават предпоставка за създаването на обща негативна тенденция.

Доц. д-р Милен Пенерлиев, преподавател в ШУ „Еп. Константин Преславски” в свой доклад пише: „В световен план разделянето на туристите спрямо различни критерии е доста разнообразно. То може да бъде спрямо вида на предприето пътуване, социалната и финасова страна, региона и т.н. Всички тези особености са важни, защото оказват съществено значение за поведението и предпочитанията на туриста по време на неговото пътуване. Тук прилагаме подялба на туристите спрямо мотивацията и психологическите особености (по Коен, 1972). Той обособява следните четири групи туристи: Организиран масов турист ― без изявен приключенски дух, ограничаващ престоя си в рамките на туристическия курорт и оставащ откъснат от общността домакин; Индивидуален масов турист ― упражнява в известна степен контрол върху престоя си, но се налага тенденция да се интересува от туристическите забележителности, посещавани от масовия турист; Изследовател ― индивидуално подготвя пътуването си и избягва известното, но като цяло запазва основните си навици

и начин на живот; Пътешественик ― търси да се идентифицира с общността домакин, възприема техните навици и обичаи. Различните групи туристи имат своите различни мотиви за пътуване, представа за организацията и провеждането им. Пътешественика няма да се влияе от вида и качеството на настанителната база, колкото от уникалността на туристическия ресурс и имиджа на дестинацията. Масовият турист ще желае лукс, допълнителни услуги и забавления, често в обособени комплекси, без търсене за усет на местния бит или култура”[2].

Независимо с какъв точно турист си имаме работа, той може да попадне в мрежата на отделно представените или във всички изговорени по-горе групи в периодичен отрязък от почивката си. Да вземем за пример екранизацията на романа на Алекс Гарланд „Плажът” и по-конкретно да се занимаем с Ричард. При пристигането си в Банкок той се припознава в групата на организирания масов турист. Отсяда в хотелска стая и поначало като че ли очаква приключението само да го връхлети, няма желание да комуникира с местните или поне не прави нищо в тази насока; наистина залага на сигурността пред алтернативата за нови преживявания. Той не излиза от стаята си и естествено скучае. След като преминава задължителния стадии на отпускане, персонажът се прехвърля към групата на индивидиаулния масов турист, посещавайки част от местните барове и места за  развлечение. С новите си френски приятели, случайно открил в хотела, става изследовател в пълния смисъл на това понятие, тръгвайки из следите на изгубения остров с невиждан лазурен плаж, за който се говори из авантюристичните среди, но никой все още не е виждал. Когато попадат на мечтания остров, се приобщава към система на тайна социална организация, имитираща кланово общество с модерни средства. Не и без участието на местно гуру. Така започва да бъде пътешественик, защото преди да бъде приет като равноправен член, преминава през задължителните изпити, за да докаже пред съответната общност, че без никакво съмнение е достоен да стане част от нея.

Авторът тук си дава сметка, че понятията турист-гражданин се смесват, както по-долу ще се смесят турист-чужденец, тъй като идентификацията никога не се характеризира с еднопосочен прерогатив, а е комплексна по отношение на културата. Това съвсем не е лесна задача, защото „всеки индивид е многокултурен; културите не са монолитни островчета, а кръстосани по между си и напластени един върху друг наноси”[3]. Все пак не можем да избягаме от факта, че туристът е гражданин на собствената си страна и като такъв той е чужденец в чуждата.

Антропологът Микела Зука твърди, че за разлика от сега, една епоха, в която се прехвърляш от място на място почти без никакви усилия, нашите прадеди са били къде по-трудно подвижни, свикнали на застоял живот, лишен от нови перспективи и възбуждащи любознателността панорами. При най-добрия случай, пътували заради предварително определени причини, а именно по търговски, военни, религиозни интереси”[4]. Известният италиански поп-изпълнител Джованоти в своята биографична книга „Да живее всичко![5]” (Viva tutto)също взима думата. Той не желае и да чува за масов туризъм. В книгата си певецът посочва, че „никога не трябва да се пътува заради туризма, защото е точно обратното на самото пътуване (…) Поклонението е най-благородният из между мотивите, но дори пазарлъкът е достоен мотив. Ала туризмът ― не; туризмът го възприемам като разходка за началните класове в училище”[6].

Човешкото поведение като нов модел, който туризмът превъплъщава, не остава незабелязан от учените през XX в., именно когато тази област постепенно се превръща в неконтролирано масово явление. Всяко нещо, което трудно може да бъде контролирано и способноства за излизане от собствените си предели и рамки, става и трудно за разбиране и определяне. Затова когато американският антрополог Антъни Коен говори за туризма като за прекалено сложен, за да бъде дефиниран и класифициран било в социологически или в антропологически план, той дава ясно да се разбере с какво точно си имаме работа. Защото неподлежащото на контрол, не подлежи и на класифициране.

Въпреки това бихме могли да проследим накратко опорни точки от историята на това явление: от къде започва неговото начало и как продължава развитието си. Проф. Алесандро Симоника обобщава: „Ареалите на дестинацията на туристическия обект е предмет на изследване започнало с големите интернационални потоци, като се отчита огромното движение на посетители, което се регистрира от 60-те години насам; но скоро интересът е насочен към самият феномен като явление, което дава начало на един специфичен отрасъл от намесата на антропологията”[7] (Simonica: 1998: 13). До след края на Втората световна война туризмът е отнесен изцяло към буржоазната и аристократична класа. Между двете световни войни се разпространява в средната класа, а в последствие ― през 90-те години на XX в. ― интересът се фокусира върху еволюирането и мутирането вече много ясно в социоантропологически аспект на пътуването за „развлекателни цели”. Туризмът като типична „манифестация на модерните общества”, пише Джована Маскерони в книгата си „Пътуващите общности. Ретиколарна и мобилна социалност”[8] (Le comunita viaggianti: Socialità reticolare e mobile). Феноменът е добре отразен през 20-години в САЩ. 50-те години са белязани от туристическата консумация с произтичащите икономически, социални и териториални последици.

Туризъм е основна причина за производството на нови културни модели в глобален аспект. Възможните положителни ефекти са: одобряване качеството на живот; развитие на социалната инфраструктура на общността; преодоляване на социалните и демографски противоречия; стимулиране на социална стабилност и интеграция; задоволяване на различни социални потребности; укрепване на мира; улесняване на контактите с останалия свят. Обратната страна на ефектите са: възникване на негодувание на местното население; промени в житейските ценности и начина на живот; дезинтеграция на местната общност; изселвания, заселвания и миграции; възникване на социално неравенство; увеличаване на престъпността; заетостта в туристическата индустрия често е дехуманизираща; загуба на гордост от културата; поява на негативно отношение на туристите към стандартизираните продукти за масово потребление; туристите имат нежелан ефект на демонстриране спрямо домакина. Когато балансът между положителни и отрицателни ефекти се наруши, започваме да наблюдаваме влошаване на цялостното качество на туризма.

Увеличава се броят на пътуващите за равлекателни цели в Европа, а и по света. В българските медии преди започване на летния туристически сезон (обикновено напролет) политически представители и туристически организации споделят гласно своите смели очаквания за общата картина за развитието на родния туристически бранш, защото всъщност са добре осведомени за този факт. След края на сезона, при отчитане на резултатите, същите тези лица излизат пред медиите, видимо изненадани от доброто представяне, но на дали наистина са опиянени от добрите новини, защото реакциите им са предварително изчислени с цифри, а не с емоции. Изненади всъщност няма, макар да се набляга изкуствено на това спонтанно чувство. Дотук добре, ако не се разчиташе единствено на външния полъх, а не на реална политика в тази насока. Ето какво четем: 2015 г. не сбъдна тревожните опасения и беше отчетен ръст на броя на туристите[9]; 2016 г. беше нарочена за „върхова за българския туризъм”[10]; а 2017 г. неочаквано или не също се похвали с нов неочакван задоволителен ръст спрямо предходната[11].

У нас темповете на растеж в областта на туризма изглеждат смехотворни на фона на някои други европейски дестинации. Но при тях отсъства емоционалната реакция пропита с чувство на възторг, дори онзи престореният пиарски възторг, запазен за родния ефир и родните медии. Напротив. Там безпрецедентите посещения на чуждестранни туристи в културни столици като Рим, Флоренция, Венеция, Дубровник и Барселона станаха причина гражданите да забравят за гостоприемността си. Тяхната реакция към гостите не беше „Благодаря”, а „Вървете си, не ви искаме парите” и някои политици също се включиха в този хор на отрицанието от успеха.

Рим

Рим е най-предпочитана дестинация за 2017 г. според агенцията “Трио Адвайзър”. Затова не случайно започваме с него. Мегаполисът обаче никога не се е радвал на туристите като физическо присъствие, колкото като необходимо финансово перо за проядената от корупция и икономически проблеми италианска община. Тя страда допълнително от липсата на контрол на поведението на туристите, които често създават неприятности на града. “Dolce vita”: това е Италия за тях. Но под „сладък живот” се разбира и удоволствието да живееш без правила, а на Ботуша често изглежда не просто, че не се спазват, а дори че не съществуват. Започна да се работи и по този въпрос.

Кметът Вирджиния Раджи постанови да бъдат глобявани тези от посетителите, които се катерят по исторически фонтани или ги използват за места за пикник. Местните все още помнят как фенове на холандски футболен отбор разрушиха емблематична част от фонтан на Бернини в центъра на Испанския площад през 2015 г., а само няколко месеца по-късно отново чужди посетители нанесоха вреда на едно от най-ценените произведения на именития бароков творец. Скулптората намираща се на пиаца Минерва е издигната на един от тринадесетте антични обелиски във Вечния град (датиран от VI в. сл. Хр.) Творението с название „Слон и обелиск” е на това място от 1667 г. и оттогава до днес краси въпросният площад пред базиликата „Санта Мария сопра Минерва”.

През 2014 г. бяха въведени такси за настаняване на туристи в града. „Европейската туристическа асоциация предупреждава, че намеренията на местната администрация застрашават изпълнението на вече платени предварителни договори за пътувания през 2016 г. Това, според организацията, е още един разход, който превръща Рим в твърде скъпа и нeпредвидима туристическа дестинация. Увеличаването на туристическите такси обаче предвиждаше да донесе на града допълнителни 54 млн. евро само за 2016 г. Средствата биха подкрепили инвестициите в инфраструктура, особено на фона на кандидатурата на града за домакинство на Олимпийските игри. Предложението обаче е по-скоро в резултат от гнева на местните заради натоварения трафик и туристическите тълпи”[12], припомня „Инвеститор.бг”.

Венеция

„Туристи, вървете си, рушите всичко!“ ― този призив написан на английски беше мултиплициран на десетки афиши из историческата част на Венеция. По средата на постер пък прасе по бански, което хвърля безразборно по земята хранителни отпадъци имаше за цел да осмее туристите и да покаже отношението към тях. Появата на афишите през 2016 г. предизвика оживен дебат първо в социалните мрежи, а след това се пренесе сред основните обсъждания, станали причина за изстрелване на словесни „стрели” между политическите представители на различни партии. Интересното е, че по отношение на написаните и нарисувани послания никой не се запита кой е техен автор; не бе подхванато и обичайното за такива случаи полицейско следствие. Може би защото „нелегалните позиви“ изразяват истинското отношение на венецианците към гостите на града. Гражданите не се отказаха да се противопоставят на масовия туризъм през следващия силен за „морската перла”летен сезон ― а именно през септември 2017 г. ―, когато около 2000 жители излязоха да изразят ясно своя вот, този път за разлика от предишния: с истинските си имена и лица. Междувременно големите круизни кораби не можаха да акостират, след като със съдействието на организации като „Комитет срещу големите кораби” чрез лодки и гондоли беше препречен техния устрем. Британският „Telegraph” посочи, че голям процент туристите слизат именно от круизни кораби ― около 30 000 души всеки ден, което е пет пъти повече в сравнение с преди 15 години. В добавка с фактът, че градът посреща приблизително 22 милиона посетители годишно ― зашеметяваща цифра на фона на живеещите около 55 000 постоянни жители, ― се покълва сериозно напрежение, на което не може да продължава да се гледа като на безобиден акт без последствия. А последствията за града, ако не към туристите, са очевидни. ЮНЕСКО заплаши да го извади от списъка на световното културно наследство, освен ако не бъде забранено изцяло влизането на круизни кораби в лагуната и акостирането им на пристанището на града. Чарът на „града в морето”, както го нарича английският поет Самюъл Роджърс през 1882 г., смаян пред неговата необичайна красота, е застрашена не от днес. Тя се превръща в нарицание за “крехкост”от десетки години насам и медиите в Италия като че ли са се наговорили постоянно да го повтарят за тези, които не щат да чуят. В книгата „Реквием за Венеция[13]” (Requiem per Venezia) на Лавиния Сакринели, издадена преди повече от 20 години се посочва, че градът „не може да оцелее още дълго под натиска на икономическата полза”[14], и по-надолу, че „не е построена за масовия туризъм”[15]. Но едва ли ще се откаже от потока от туристи, а именно финансовия поток, защото венецианската община също като повечето туристически дестинации разчитат основно на приходите от това финансово перо. Заместник-министърката на културата и туризма Илария Буитони се опота да внесе яснота по този въпрос. Тя заяви, че „Венеция бавно умира от туризъм”. „Градът буквално е задушен от гости от типа „яж и бягай”, които не му оставят нищо и буквално го изяждат!”, обяви още пред журналисти министърката [16]. Тук говорим за опасения, които вероятно ще продължат съвместното си съжителство с другите, от които туристите сега не се интересуват, поне не преди сами да се домогнат до романтиката на града; а после, опиянени, не и преди да я изпият до дъно. Едва тогава те ще си тръгнат.

[1] Социологът Jean-Didier Urbain в книгата си „Пътуващият идиот” (L’idiot du voyage), публикувана в Париж от изд. „Plon” през 1991 г. въвежда термина „туристофобия”

[2] Темата на доклада е: „Изследване на туристическото поведение и профила на туристите в България”, септември, 2016 г.

[3] Тодоров, Цветан. „Винаги ще има варвари”. „Отворено общество”. София. 2008, стр. 88

[4] Zucca, Micchela. Antropologia pratica e applicata. La punizione di Dio: lo scandalo delle differenze (Практическа и приложна Антропология. Наказанието на Бог: скандалът на различиятта). Наполи. „Esselibri”. 2001, стр. 11

[5] Милано. 2010. Изд. „ADD”

[6]Оригинален цитат: “Non si dovrebbe mai viaggiare per turismo, perché è il contrario esatto del viaggio. Bisogna sempre viaggiare per gli antichi motivi: per lavoro, per conquistare spazi, per pellegrinaggio. Il pellegrinaggio è il più nobile dei motivi ma anche il mercanteggiare è un motivo degno. Ma il turismo no, il turismo lo concepisco solo in gita scolastica” (http://www.ilfoglio.it/cultura/2017/08/15/news/io-odio-il-turista-148360/) (15-08-2017)

[7] Оригинален цитат: “le aree di destinazione turistica oggetto

di studio sono inizialmente quelle legate ai grandi flussi di turismo

internazionale, data la massiccia entità dei movimenti di visitatori che si

registrano dopo gli anni Sessanta; ma ben presto l’interesse si rivolge al

fenomeno in quanto tale, dando inizio a un settore specifico di

intervento antropologico”.

[8] Милано. 2007. Изд. „Franco Angeli”

[9]Директор на Института за анализи и оценки в туризма Румен Драганов: „Туризмът вървеше към доста катастрофални числа в началото на 2015 г. Някои експерти говореха за 80% спад, 50% спад. Всичко това не се случи. Ще приключим годината с 2% ръст…” пред радио „Фокус”, цитиран от Политика.бг.

[10]Туристическата 2016 година – рекорди в трудни времена (http://www.investor.bg/analizi/85/a/turisticheskata-2016-godina–rekordi-v-trudni-vremena-230620/?page=1) (04-01-2017)

[11]Министър на туризма Николина Ангелкова в интервю за Профит.бг (https://profit.bg/video/bivshiyat-ministar-na-turizma-nikolina-angelkova-za-turizma-prez-2017-g/) (08-03-2017)

[12]Рим планира да увеличи туристическите такси от 2016 г. (http://www.investor.bg/na-pyt/349/a/rim-planira-da-uvelichi-turisticheskite-taksi-ot-2016-g-203220/) (30-09-2015)

[13] Bari.  1993.Изд. „Dedalo”, стр. 23

[14]Оригинален цитат: “La Venezia com’è non potra sopravivere a lungo alle pressioni di ordine utilitario economice”.

[15]Оригинален цитат: “Non è fatta per il turismo di massa”.

[16]Venezia assaltata dai turisti: „Non c’è più tempo, servono soluzioni o la città muore” (http://www.veneziatoday.it/cronaca/unesco-convegno-venezia-marzo-2017.html) (03-04-2017)

Comments

comments

About Владимир Домозетски

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

x

Виж още

ердоган

Eрдоган даде началото на сухопътна операция в Сирия

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви, че турската армия е започнала сухопътната операция в сирийския ...