„Това е тракийско селище, разположено на площ от 120 декара – Скаптопара, или древният Благоевград.“, казаха археолозите през април 2018 година. След като откриха църква, баня и канализация, намериха и цял мавзолеен комплекс от III век след Христа.„Това е изключително рядък шанс за археологията. Има няколко цели стъклени съда, няколко лампи, метални предмети”, казваше тогава доц. Димитров. По думите му там не е погребан случаен човек, тъй като не се правят гробници толкова често с такава сериозна архитектурна конструкция и с толкова богат инвентар.
Възможна е промяна на трасето при преминаване на магистрала „Струма“ през археологическите разкопки, обясни в началото на май 2018 година инж. Стефан Чайков, председател на УС на Браншова камара „Пътища“.
Това даде огромни надежди, че край Благоевград ще бъде създаден и социализиран един исторически парк, забележителност, която ще води десетки туристи в града ни. Но скоро и надеждите и разкопките рухнаха, първите го направиха под забележителната наглост и изменчивост, а вторите под гумите на строителните машини, които ги „погребаха“ завинаги.
Няколко месеца след като заяви, че открил „Скаптопара“ доц. Здравко Димитров смени позицията си. Ценните находки вече сметна, че „нямат особена стойност“. Това не е било „Скаптопара“, а някакво си там римско селище, каквито се намирали под път и над път. И хората възстанаха, протестираха, правиха подписки, организираха срещи, стигнаха до там да молят за опазването на историята си, но напразно!
Всички управляващи зареваха в общ глас, че ако искаме разкопки-няма магистрала. Борисов даже заплаши, че ще пренасочи средствата от АМ „Струма“ за друг обект, ако па толко искаме, да си запазим „Скаптопара“. С не скрит яд си спомням, че премиерът дойде лично, да говори с хората….и поиска да му благодарим, че ни строи магистрала. Ще каже човек, че със собствени пари, събирани от закуски го прави. Скара се на няколко души, щото „му се злобат“, а те просто искаха да споделят с него, че не са съгласни историята да остане под асфалта. Ама на Борисов няма какво да се сърдим, той толкова може и така може, а и сме си го избрали и не бива да ревем.
Случаят Скаптопара е особен и с друго, с инвалидната шуробаджанащина, както пишеше една млада дама преди време, с икономически и лични обвързаности. Най-особеното в новата магистрала е факта, че прави един специален завой . Вместо да си кара по логичната права линия през равното поле, тя зави през хълма, връз Скаптопара. Обаче спаси едно игрище. Защото в днешна България футболът е по-важен от културата, макар, че и него никакъв го няма-футболът де, снощи за пореден път се уверихме, че у нас и футболът не е това, което беше.
Опазването на това игрище със сигурност не е било преоритет на Бойко, ама на други е било и те си „изиграха“ картите, пък той/Бойко Борисов/ нека се чуди после, защо хората не му благодарят, а „му се злобат“.
Местната власт също сменяваше посокота многократно, менеше позиции ежедневно, протакаше и печелеше време. „Ако находките останат на мястото, където са открити, строителството на АМ „Струма“ спира окончателно.“, написа Камбитов на 6-ти май 2018 година. Дни преди идването на премиера обаче, кметът твърдеше, че протестиращите са дезинформирани и всъщност мнението на общината се препокрива с тяхното мнението, сиреч и те искат да запазят „Скаптопара“.
През февруари тази година, имаше Кръгла маса на тема „Социализиране и развитие като атрактивна туристическа дестинация на обект 2, находящ се на трасе на АМ Струма, ЛОТ 3.1 в землището на с. Зелен дол и с. Покровник“ , час преди нея кметът Камбитов рече, че иска да изгради цялостен проект на мястото на разкопките. Обаче и след тази среща, съдбата на древното селище бе все така неясна. Министър Банов, който трябваше да говори за поетите ангажименти към обекта, не дойде. На място трябваше да бъде и доц. Здравко Димитров от Българската академия на науките, чиято задача бе да запознае аудиторията с обекта и разкопките, столът му обаче остана празен. Празно бе и мястото на представителя на АПИ, чиято задача бе да представи проект за преместване и теренна консервация на частта от археологическия обект „Скаптотара“ с експозиционна стойност.
В крайна сметка, към днешна дата имаме магистрала, имаме и разкопки, ама те са погребани под нея. Част от откритите ценности са преместени, а друга част е захвърлена изпочупени около терена, където преди година археолозите работиха, счупени делви и предмети са скупчени грозно и наречени „археологически боклук“, казват хората. Земя дадена ни от Боговете и осквернена от нас-хората, така най-общо нарече „Скаптопара“ днес Здравка Чимева, която от десетилетия се занимава с туризъм и осъзнава, че града ни загуби много.
Здравка Чимева и госпожа Красимира Лука са членове на гражданската инициатива за запазването на „Скаптопара“, те отнесоха темата до Граждански съвет към Висшия съдебен съвет на Република България и само след няколко дни, на 14-ти юни ще има извънредно заседание на Гражданския съвет , на което да бъдат взети конкретни решения как Гражданският съвет да процедира от своя страна на институционално ниво за предотвратяване на бъдещото унищожение на недвижими културни ценности.
Намериха се хора, които все пак решиха да продължат борбата за историята и бъдещето. Благоевград се превърна в град със затихващи фунции, изглежда, че няма кой да го спаси и върне старата му слава, един подобен туристически обект- подържан и социализиран, би привлялъл интерес, туристи и средства. Спесиалисти в областта на туризма са направили подробни изчисления и са категорични, че идеята би се превърнала в доходоносен бизнес с бъдеще, изграден на основите на миналото.
Така правят в Европа, за разлика от нас. В Гърция от всеки камък правят туристически обект, у нас такива работи не ни трябват, ние и без туризъм сме си добре. Макар териториално да сме част от континента, все още си оставаме далеч, в мислите, в действията и най-вече с манталитета.
Археология на глупостта бе онова, което сторихме със „Скаптопара“, там погребахме не само исторически ценности, там оставихме под асфалта и достойнството си, онова, на древният и горд български дух. Сега ни остава само да облечем екипчетата и бегом на игрището,дето спасихме вместо „Скаптопара“ и да търчим като гламави, без посока…
