Спасимир, разкажете на нашите читатели малко повече за себе си.
По призвание писател, по неволя – учител. Шегувам се… Донякъде.
Към края на миналата година представихте най-новия си роман „Тих мрак“. Какво да очакват читателите Ви, които все още не са се докоснали до него?
Това с очакванията е лоша работа. Мога само да кажа, че е крими, трилър, драма ако говорим за жанрови рамки. Аз обаче не обичам да слагам рамки в писането, в живота също се опитвам. Никога не мисля какво да напиша и как да изглежда това, което ще напиша сега, после. Не определям историите си чрез жанрове, а чрез емоционално въздействие. Смятам, че смисълът на изкуството е да въздейства емоционално и да провокира мисленето.
Разбрахме, че не следвате жанрови рамки, от какво основно черпите вдъхновение?
Един автор може да се вдъхнови от всичко, или поне от много неща. При мен вдъхновението често идва под формата на ситуация, случка или от някаква мисъл, която се е вмъкнала в съзнанието ми.
Кои книги оформиха светогледа Ви?
Тези, които учихме в училище – Гео Милев, Христо Смирненски, Павел Вежинов. Но това го разбрах години по-късно. Заедно с тях вървеше и Стивън Кинг, някои от книгите му, защото имаше един момент, когато ги издаваха по няколко на година и такава литература беше почти непозната у нас. След него разбрах, че има и други ценни автори – Хърбърт Уелс, Скот Фицджералд, Чарлс Буковски, Олдъс Хъксли, Джордж Оруел, Станислав Лем.
Имате ли свои герои, модели на поведение?
Не, никога не следвам модели, защото това означава да пишеш едно и и същи истории, с едни и същи послания, в едни и същи жанрове. Всичките ми издадени досега неща са в различни жанрове, благодарение на липсата на модели.
Освен че сте писател, Вие сте и преподавател. Как успявате да съчетаете и двете и помага ли едната професия на другата?
Трудна работа. Винаги едното е за сметка на другото, малко или повече. Но това ще се промени.
Мислите ли, че един писател може да се издържа само от книгите си в България?
Ако пишеш за нещата, от които се вълнува масата, ще бъдеш много продаван. Може да си успешен, ако правиш компромиси с времето, в което живееш. Навсякъде по света това е много трудно, успелите са малцина. Относително е.
Каква е Вашата мечта?
Хората да бъдем малко по-осъзнати и повече над нещата.
Какви са предизвикателствата и радостите от това да бъдеш писател?
И двете са много. Предизвикателство е да се рекламираш и продаваш сам, защото книжарите и издателите имат други приоритети. Не говоря за изключенията. Но в общи линии е така. Навсякъде обаче виждам промяна, така че рано или късно нещата няма да останат в това състояние.
Опишете се с една дума.
Страст.
Какъв съвет ще дадете на всички, които в бъдеще искат да издават книги в България?
Да го направят. Въпреки всичко. Да го направят заради себе си.
