Едно от достиженията на демокрацията, с което най-много се гордеят отвъд океана, е Първата поправка на конституцията, която гарантира свободата на словото. За съжаление и тук, както в много други области, не се вижда как ще ги стигнем скоро американците. За мнозина от родните ни политици журналист е мръсна дума, а единствената му задача е да тича след победителите. Според данни на различни правозащитни организации у нас годишно се завеждат около 200 дела за клевета и обида срещу представители на печата и електронните медии. Когато към тях се прибавят и гражданските искове за обезщетение за нематериални вреди на основание Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), положението става наистина драматично.
Прекалената ранимост на българските политици
Прекалената ранимост и чувствителност на местния лидер на „Партия на зелените“ в Благоевград- Андон Тодоров, вероятно го е подтикнала да заведе дело срещу главния редактор на Blagoevgrad-news Мариета Димитрова, тоест мен, защото аз съм автор и на настоящия текст. Направих това уточнение, за да стане ясно, че нямам намерение да се крия и отричам авторството си, защото нося отговорност за това, което правя и стоя зад думите си – и преди, и сега.
В своята Искова молба, Тодоров обяснява всички тревоги и страдания, които е преживял, заради текста ми от ноември миналата година. Тогава, на 28 ноември 2017 година, след поредна сесия на ОбС- Благоевград, написах политически анализ на местните парламентаристи, анализ, в който споделям моето ЛИЧНО мнение, защото вярвам, че имам право да го правя. Живеем в демократична държава и силно вярвам в свободата на словото и мисълта.
За да бъда докрай честна с Вас, моите читатели, ще сложа линк към въпросната статия, публикувана тогава в секция Анализ на редактора: По-полека, опозиционери! Надигате глас, за да си вдигнете цената, а утре ще ви няма
В частта, отнасяща се за Андон Тодоров пиша, че той, до определен момент подкрепя кмета Камбитов, нещо,което лесно може да бъде проверено от протоколите, от сесии на ОбС-Благоевград, които са качени на сайта на община Благоевград. Не разбирам, защо е толкова обиден от този факт и защо е счита за уронващо авторитета му-приятелството с кмета, при положение, че дори на откриването на предизборната им кампания през 2015 година сред официалните гости на събитието, бе и кметът на Благоевград д-р Атанас Камбитов. Толкова лош човек ли е кметът, г-н Тодоров, че днес сте забравил за подкрепата му и се обиждате, когато се заговори за приятелство между вас?
Друг факт, който обиди Тодоров е, че споменавам санирането на блокове и участието му във фирма, която е имала договор за тази дейност. Нека защитя тезата си така: През 2017 година, публикувах разследване за Програмата за енергийна ефективност, направено с подкрепата на Програмата за достъп до информация и Фондация „Америка за България“. В това разследване написах, че братът на Андон- Венци Тодоров, управител на фирма „БГ еврострой АВМ“ ЕООД е прибрал 840 278,12 лв. с ДДС от саниране на два блока в квартал Струмско.
Резултатите от въпросното разследване, намериха място и в Черната книга на правителствените разхищения в България за 2017 година, издадена от германската фондация за свободата „Фридрих Науман“ .
През ноември 2017 година, когато свързвам Андон Тодоров с този факт, съвпада с време, в което той е управител на тази фирма, факт, който ми дава ясен знак за свързаност. Моята теза е подкрепена с документи от официалните регистри на АПИС и СИЕЛА. Странен факт е, че на 22 февруари 2018 година, фирмата е „продадена“ на друго лице, а датата съвпада с тази, на която Тодоров е внесъл Искова молба срещу мен в съда.
Застрояването на зелени площи в Благоевград, от същата фирма е третият факт, от който Андон Тодоров се е обидил. Колко основателно е обаче това? Фирмата, с която така или иначе регистрите показват свързаност с него, наистина строи и в момента, на ул. Даме Груев, в новия парк, доказва го и табела на строителния обект, която заснехме. Други справки, които ще покажем на по-късен етап, когато започне делото, ще покажат и връзка с обект строен в градинката срещу Трето основно училище в града.
Не смятам, че съм длъжна да излагам всички факти, защото дори да не го направя, си остава правото ми да имам лично мнение за местните политици и да го споделям. В случая дори не ставаше дума за разследване или разкриване на факти, а за анализ, който направих, за текст, в който споделих какво мисля за общинските съветници.
Ако господин Тодоров мисли, че може да съди, когото реши, само защото е изказал лично мнение, което не съвпада с неговото, мисля че греши.
Не очаквах, че родните политици са толкова чувствителни и така лесно се обиждат, все си мислех, че са силни и отговорни личности, способни да носят на плещите си както хвалебствия, така и критика.
Отдавна в България има хора, които смятат, че могат да разрешат проблемите си, като „удрят през ръце“ журналистите, които имат критичен поглед и различно мислене от тях. Много политици са получавали “ медийно спокойствие“, след заведени дела, получавали са и извинения, но в този случай Андон Тодоров ще „удари на камък“, защото аз ще се боря до последно за правото си да мисля, пиша и критикувам, защото вярвам, че свободата на словото, трябва да бъде бранена с всички сили.
Една от крилатите фрази на покойния бивш главен прокурор Иван Татарчев бе, че ако може, ще закрие един вестник. Той се запомни и с образуваното срещу разследващата журналистка Ани Заркова дело само защото е „задавала провокативни въпроси“ в свое интервю. Популярната авторка отнесе парична гаранция, досущ като на изпечен престъпник – 50 000 лева.
Цената и границите на свободата на словото в моят случай е частичен иск за 5000 лв. от цялостен за 50 000 лв.
Във всеки случай няма да се откажа, защото така ще помогна на колегите си, да разберат, че няма нищо страшно в едно такова дело. Вярвам и в съдебната ни система, която още не е съвсем съсипана и изгнила, а и извън нея има един Европейски съд по правата на човека, така че битката, никога не е безвъзвратно изгубена.
Методи за въздействие върху четвъртата власт
Тези методи се множат ежедневно и репресират журналистите в България.Сред тях са покана за кафе или неформална пресконференция в прокуратурата (или друга потърпевша от публикация институция), включване в състава на правителствени делегации, „откупване“ на разследвания чрез публикуване на реклама и т.н. За това, разбира се, немалка заслуга имат и медиите.
Но докато има риск от осъдителни присъди и свободата на словото е само на хартия, ще има зависими и сервилни медии.
По сега действащата уредба, минимално предвиденото наказание за извършено престъпление обида или клевета е 3000 лева. Сума, която се равнява на няколко месечни заплати на репортер в отделни медии. Друга тема е противоречивата съдебна практика, включително и по граждански искове за обезщетение за нематериални вреди. Някои наши съдилища изобщо не прилагат Европейската конвенция за защита на правата на човека при разглеждането на дела срещу журналисти. Сериозни проблеми създава и т.нар. местна подсъдност. Това на практика означава, че по даден казус в районен съд един срещу друг могат да се изправят платежоспособен местен велможа и обикновен кореспондент на свободна практика.
Да не говорим, че чл.339 „а“ от НК, който забранява ползването на специални разузнавателни средства, включително скрита камера, дори когато това е в обществен интерес, си стои все така непокътнат.
Според последното проучване за свободата на словото на АЕЖ-България от 2017 г., 59,1% от отговорилите журналисти смятат, че външният натиск е сред най-големите заплахи за свободата на словото в страната, а 65% твърдят същото за вътрешния натиск. И по-страшно ще става, ако продължаваме да се плашим на политици, които използват съда, като начин за саморазправа с нас, а ние си мълчим.
Аз реших и няма да мълча, пък нека ме осъдят, затова, че мисля, пиша и говоря!
