Завинаги оставам аз левскар

Дъното, както знае всеки привърженик на Левски, е абстрактно понятие. Някога си мислех например, че отпадането ни от Бате Борисов е дъното. Или това от Спартак Търнава за едно полувреме. Или пък когато изгубихме титлата в последния мач с автогол, а седмица преди това бяхме загубили и финал за купата. Или другите два финала, загубени няколко години по-късно. Казано накратко, до не толкова отдавна „дъното“ беше чисто спортен термин.

Цял ден не мога да си намеря мястото. Вчера Делян Пеевски дари 500 хил. лв. на Левски, но го приех с насмешка. Даже снощи ходих да ритам, както винаги със синя фланелка (в случая – тази със Списаревски). Защото бях убеден, че не може да приемем подобно дарение от подобен човек.

Е, оказа се, че можем.

От години феновете на Левски повтаряме едно и също. Да, слаби сме, не печелим, но Левски е нещо повече – Левски е идея, Левски е идеал. Това е особено трудно за обяснение, когато срещу теб имаш някой, който да ти задава правилните въпроси. Например – какъв морал, какви идеали, като последните ви собственици са Чорни, Батков, пратеници на ГЕРБ и ДПС, Спас Русев (който направо си е светец предвид другите в списъка) и Васил Божков? За щастие, споровете на футболна тематика обичайно са доста по-прости и реални дебати по истинските въпроси не съществуват.

В момента Левски се бори за оцеляването си, но истината е, че може би е по-добре да не го прави. Защото всички идеали и морал, за които левскарите някога сме говорили, бяха изтрити и заличени през последните месеци. Преди по-малко от година и половина Васил Божков, бивш собственик на ЦСКА, се превърна в такъв на Левски. Това не се оказа проблем, макар няколко години по-рано по същия претекст – че е бил от ЦСКА – да съсипахме кариерата на треньор, който не бе извел отбора дори за един мач. Днес Васил Божков е в изгнание, Левски няма пари и приема дарения от Делян Пеевски, вероятно най-мрачната фигура за последните 30 години в България. Човек, който на практика собственоръчно превзе съдебната система, медийния сектор в страната, като същевременно насочи почти целия държавен ресурс към себе си, фалира една от най-големите банки и създаде държавна структура, която да работи само за него. Човек, струвал на всички българи милиарди левове и нанесъл щети на обществото, които не могат да бъдат измерени с пари.

Ако съществуването на Левски зависи от даренията на Делян Пеевски, Левски не трябва да съществува, защото е подигравка с всичко, за което някога се е борил патрона на отбора.

Преди четири години ЦСКА фалира. От там нататък историята е позната – беше създаден мутант от Литекс и Чавдар (Етрополе), който влезе по бързата процедура в А група. Всички левскари се обединихме зад тезата, че това не е ЦСКА. Подигравахме се, че след толкова години на обиди от страна на червените фенове, накрая Гриша Ганчев се оказа техния спасител.  От своя страна феновете на ЦСКА, които „припознаха“, казваха, че са готови на всичко, за да има какъвто и да било отбор ЦСКА, който да подкрепят. Че футболният клуб не е просто едно търговско дружество. Че когато ножа опре до кокала, и „джуджето от Микре“ бързо става „господин Ганчев“.

Смеехме се.

Сега, по-малко от четири години по-късно, се оказва, че не е имало причина да се смеем. Че когато ножът наистина опре до кокала, не сме готови да поемем по правилния път, да поемем отговорност. Да приемем, че Левски е Левски и без да е в А група, и без да се бори за титла (което така или иначе не прави от 10 години), без голям бюджет и без европейски мачове.

Разбира се, появява се въпроса – е, добре, защо парите на Божков може, а на Пеевски – не може? Още повече, че Пеевски не за пръв път се свързва с Левски и само преди години дясната му ръка бе един от собствениците на документи.

Първо, защото има сенки на черното. Васил Божков вероятно заслужава да гние в затвора, но дори той (както си призна в интервюто пред bTV), се оказа малък пред Пеевски и държавата му.

Второ и най-важно – защото сега имахме избор, какъвто досега нямахме. Досега мръсотията в собствеността и финансирането на Левски бе нещо, което приемах не за избор, а за зависимост, с която бихме се справили, когато имаме възможност. Собствеността на Левски се подхвърляше наляво-надясно, без някой да има право на глас. Сега имахме. Ръководството на Левски и феновете имаха възможност да кажат: не, благодаря, ние не приемаме това дарение.

Те не го направиха.

Павел Колев не го направи, което е обяснимо, защото той все пак е директор и действително носи отговорност пред акционерите. Но страшното е, че феновете не го направиха. Оказа се, че е много по-лесно да си затвориш очите, отколкото да следваш въпросните идеали, за които постоянно говориш. Че двойният стандарт и лицемерието са начин на живот. Че никоя татуировка на Апостола на гърдите не може да те спаси от посредствеността ти.

С изключение на Тръст „Синя България“, никой друг не излезе дори с позиция. НКП не излезе с позиция, големите фракции не излязоха с позиция. Дори някои от най-интелигентните фенове на Левски, които познавам, или си затвориха очите и продължиха да споделят билети и дарения във Facebook, или плахо казаха „абе, парите не миришат. Щом сме взели от Божков, айде и от Пеевски“.

Вариантите пред Левски винаги са били два.

В единия случай Левски е просто футболен клуб. Футболните клубове рядко са символ на нещо, те са просто търговски дружества, които плащат заплати на футболисти, които играят с определен цвят фланелки. И това е всичко, така че дали Левски ще съществува чрез даренията на Пеевски или няма да съществува изобщо, няма никакво значение. Футболни клубове има под път и над път.

В другия случай Левски е нещо повече – клуб, чиято цел е, доколкото може това да бъде направено от футболен отбор, да стои зад по-високи идеи, свързани с патрона му: свобода, независимост. В който случай неговият мащаб не е от значение, но името му, как се финансира и дали се използва за политически цели – да.

Първият избор бе правен бавно, мъчително и последователно в продължение на много години. Сега просто, изглежда, се официализира до толкова, че да можем да си признаем, че дъното е не просто абстрактно понятие. Дъното не съществува и в крайна сметка всичко е оправдано. Моралът и лицемерието са оправдани, двойните стандарти са оправдани, както е оправдано и да предпочитаме Левски да съществува на всяка цена, отколкото да запази достойнството си. Да съществува като разменна монета между Васил Божков, Бойко Борисов и Делян Пеевски. Или когото и да било. Вече съм убеден, че дори Кирил Домусчиев да поиска да стане собственик на Левски, реакцията на масовата част от привържениците няма да бъде „дотук бях“, а тихо или гласно ще си кажат „най-накрая ще видим някоя титла“.

На практика от днес, 20 май 2020 г., четири дни преди 106-ия си рожден ден, Левски официално премина към това да бъде просто поредния клуб. Едно търговско дружество, чиято отговорност е само към акционерите. Направи го, докато приемаше подаянието на един „обикновен депутат“, който струва на държавата милиарди левове, но същевременно се молеше и за дарения от всеки привърженик и получаваше пари от хора, за които дарението от 50 лв. има много по-голяма тежест върху личните финанси, отколкото такава от 500 хил. лв. за Делян Пеевски.

Аз не съм лицемер. Избягвам двойните стандарти. Със сигурност твърдя, че имам морал. И днес моралът ми казва, че дъното е достигнато и аз предпочитам да си остана с всички приятни и неприятни спомени от отбора на сърцето ми, Левски София, а не да помагам на поредното търговско дружество, което няма друга цел, освен да задоволи акционерите си и да се използва като разменна монета от хора, почернили завинаги идеята за чиста и свята република.

Завинаги оставам аз левскар.
Верен на отбора си докрай.
Аз не ще го предада.
За нищо на света.

За Левски аз на всичко съм готов.

Автор: Йоан Запрянов

Comments

comments