В зората на „икономическото чудо“ в Германия в началото на 60-те години на миналия век канцлерът Лудвиг Ерхард набеляза в своята книга „Благоденствие за всички“ основните задачи пред икономиката на страната. Накратко те се състоят в това ФРГ отново да стане „работилницата на Европа“ – т.е. немската индустрия да възвърне позициите си на водеща на континента и – ако съумее – и извън него. Логично следствие е после тя да се превърне в експортен лидер. Тази трудна комплексна задача бе решена успешно, само за две-три десетилетия – както знаем. Около датата на въвеждането на еврото като обща валута на ЕС под натиска предимно на големите немски и мултинационални монополи в Европейската икономическа общност пък обикновените германци създадоха песен за отиващата си в историята успешна германска марка, а Бундесбанк отсече мемориални златни монети с оформлението на медно-никеловата „Дойче Марка“, които бяха разграбени като сувенир още в момента на пускането им в нумизматичните канали. Защо ли ? Не заради въведената от САЩ и съюзниците след войната марка на ФРГ /административна валута без златно покритие – бел. а./, а поради факта, че тя до края си олицетворяваше състоянието на една икономика като немската с „хроничен превес“ на износа над вноса. Защо припомням всичко това? Ами защото според класическата икономическа теория има два важни параметъра при тълкуването на данните за външната търговия. Първият е, че за да разполагаш с добри национални финанси е добре да имаш уравновесен /а ако може – и активен, с превишения на износа над вноса – бел. а./ външнотърговски баланс. Вторият е, че за да продадеш навън някакви стоки или услуги, където те неминуемо са налични, трябва да ги предлагаш на по-ниски цени или с по-високо качество. Понеже знам, че ще бъда контриран, веднага добавям в моя защита златното търговско правило за доброто съотношение между цена и качество, която движи бизнеса по света. Като страна членка на ЕС България естествено е силно заинтересована да поддържа балансиран външнотърговски баланс и да увеличава обема в стойностно и количествено измерение на своя износ. Затова и периодично политици формулират перспективи за националното икономическо развитие, които те свързват с международната търговия. Паралелно с това ние се радваме и трепетно очакваме чуждите инвеститори, надявайки се да въведат нови технологии и да задоволят нуждите на местния, силно ограничен при това, пазар, да се насочат към необятния международен пазар, ползвайки т.н. „сравнителни предимства“ на локацията България. А тези предимства са очевидни – нашето членство в ЕС, добрата географска разположеност, задоволителната транспортна и комуникационна инфраструктури, наличието на квалифицирани кадри и т.н. Това е причината медиите периодично да подхващат като рефрен актуалните данни за външната търговия на България и да търсят индикации за растежа на икономиката. Наскоро отново излезе поредната информация по този сложен и комплексен кръг въпроси с приятно звучащото заглавие – „Българският износ расте с цели 15% за година“, макар, всъщност, да става въпрос за първото тримесечие на 2017 г. Ако сравним този темп със средните световни темпове, които се движат между 6% и 7% годишно, състоянието на експорта може да се възприеме като повече от задоволително. Нещо повече – само за месец март нарастването е с над 18%. Очаквано е вече над две трети от българския износ да е насочен към ЕС, което в стойностно изражение прави 30 милиарда лева. Ако отчетем при това какви модерни машини произвеждат самите европейци, какви реки от вино се леят в тях , с изключение на най-студените откъм климатични условия държави, какво модерно селско стопанство имат, с какви опитни кадри разполагат, какъв отличен туризъм и бляскави курорти имат – това наше постижение изглежда спиращо дъха. Защото да продадеш вино, примерно, на италианец или испанец е твърде трудно, да продадеш машина или детайл на германец е направо неправдоподобно, а да изнесеш обувки или текстил на испанец или португалец – май невъзможно. Но според статистиката това явно става – за голяма наша радост…
Към т.н. „трети страни“, или държави извън ЕС, се насочва близо една трета от нашия износ, което като стойност прави близо 15 млрд. лв. Основни наши външнотърговски партньори в тази група са Турция, Русия, Украйна и отчасти Египет. Всъщност, само съседна Турция се нарежда измежду десетте наши големи външнотърговски партньори – лидери от ЕС, сред които са Германия и Италия. Това не трябва да ни учудва поради близостта на тази държава и нейния голям икономически потенциал. От Русия пък очаквано получаваме енергоносители. На този обнадеждаващ фон от новите данни , обаче, специалистът веднага прозира някои наши традиционни болежки, съпътстващи не само времето на прехода, но и произтичащи от режима на Валутния съвет, който силно препятства воденето на стимулираща износа финансова политика. Защото ако нашият експорт за първото тримесечие е нараснал с близо 15 %, то вносът за същия период се е увеличил още повече – между 19% и 21%. Логично е България на този етап да е принудена да внася модерни технологии, високопродуктивни машини и съоръжения за индустрията и определени потребителски стоки. Защо, обаче – и много от селскостопанските продукти и банални стоки като облекло, обувки и елементарни домакински уреди трябва да дойдат непременно от другата страна на света, като например, от Китай – за обикновения човек е непонятно. И тук именно възниква сериозният проблем за небалансираността на българската икономика и произтичащите от това деформации във външната търговия. А ако в тази връзка поставим и т.н. „кумулативно отрицателно салдо“ в нашата външна търговия ще излезе, че ако за първото тримесечие на тази година „дупката“ във външнотърговския баланс превишава 1 млрд. лв. Ако вървим с тези темпове, до края на годината тя ще стане 4 млрд. лв. Ами ако проверим същата величина от предшестващи години, когато тя редовно се движи между 2 – 4 млрд. лв.? Явно, наред с добрите новини, трябва да отчитаме и проблемите. Безспорно, у нас през последните години се оформят няколко направления с добър експортен потенциал. Едното от тях е разполагането на наша територия на мощности за производство на автомобилни компоненти. Инвеститорите са главно от Германия и те добре са си направили сметката, защото тук те ползват евтин и квалифициран труд, добра териториална разположеност и задоволяващо ги качество. Друго направление са информационните и комуникационни технологии и аутсорсинга. Това означава, че наши квалифицирани кадри работят добре и по-евтино за чуждия собственик на фирмата, отколкото това би се случило в Западна Европа. Големи надежди се възлагат и на българския туризъм, макар че по оценки на БСК, вносните компоненти в туристическия продукт са поне 70 %. Това трябва да охлади ентусиазма на тези „експерти“, които смятат туризма за особено печеливш и валутоносещ отрасъл. Има и някои други „кокичета“ в българският експорт на този етап, но ние, за съжаление, все още не разполагаме с истински и печеливши експортно-ориентирани отрасли. Това е задача, чието трудно решаване все още предстои. Що се отнася до последните данни, половината от цитирания висок темп на нарастване на износа напоследък се дължи на стоки и услуги в групата „Специфични стоки и движения“ /аналог на категорията „Други разнообразни готови продукти“ в стандартната външнотърговска класификация SITC – бел.а./. Специалистите знаят, че към тази категория във външнотърговската статистика се отнасят оръжията, боеприпасите, произведенията на изкуството, пластмасовите артикули, печатните издания и т.н. И тъй като се досещаме колко български книги и картини са продадени навън и колко пари е спечелила ,примерно, Националната опера от гастроли в чужбина, то ни остава задоволството, че в тази група стоки от българския износ за последните месеци сме спечелили над половин млрд. лв. Факт. /БГНЕС
сн. БГНЕС
