Алеко Иваницов Константинов е роден в град Свищов на 13 януари (1 януари стар стил)1863 г. в семейството на видния свищовски търговец Иваница Хаджиконстантинов, а по майчина линия произхожда от голямата видинска фамилия Шишманови. Учи при частните учители Емануил Васкидович и Янко Мустаков, в Свищовското училище (1872–1874) и в Априловската гимназия в Габрово (1874–1877). По време на Руско-турската освободителна война е писар в канцеларията на свищовския губернатор Марко Балабанов (1877). Завършва средно образование в град Николаев, Русия (1881) и право в Новорусийския университет в Одеса (1885).
Писател, морален коректив на своето време, творец с ярка гражданска позиция, получил за прозвище малкото си име, както и нарицателното Щастливец – такъв е авторът на “Бай Ганьо” и на не по-малко популярния пътепис “До Чикаго и назад”. Алеко Константинов е едновременно автор и герой на своето творчество. Той съчинява, но и участва като антипод на изобразеното, той “влиза” в произведението и същевременно се дистанцира от сполучливо пресъздадения социален тип. Алеко съчетава писателската дарба и моралистичната критика към обществото. Той е явление, оставило трайна диря в българската духовност.
Широко известно е, че е любител на природата и е основател на организирания туризъм у нас, извел триста души на Черни връх и създал дългогодишна традиция. Алеко е душата на кръга “Весела България”, чиито членовете му помагат с пари да посети изложението в Чикаго и му възлагат да опише впечатленията си. Така се ражда пътеписът “До Чикаго и назад”.
Популярен е и фактът, че Алеко има трагичен жизнен път, че за пет години (периода 1885–1890) загубва всичките си близки, че обеднява чувствително, независимо от чорбаджийския си произход и от доходната си професия, но никога не изгубва присъствието на духа и вродения си оптимизъм, нито пък своя идеализъм, откроил се високо над байганьовската епоха.
Алеко Константинов е застрелян от засада на 11 май 1897 година, когато пътува с файтон заедно със своя приятел- адвоката Михаил Такев, от Асеновград за Пещера. Убийството е случайно, защото целта е бил Алековият спътник, а убиецът е заинтересувана страна по едно дело.
