Преди 60 години възстановеният параход „Радецки акостира на Козлодуйския бряг

Преди 60 години възстановеният параход „Радецки“ акостира на Козлодуйския бряг

Корабът е ремонтиран в Русе

Днес, 30 май 2026 година, България отбелязва точно 60 години от паметния ден, в който изцяло възстановеният параход „Радецки“ акостира величествено на Козлодуйския бряг, за да съхрани за поколенията подвига на революционера Христо Ботев и неговата чета. Легендарният плаващ съд е изграден наново само за шест месеца от майсторите в Корабостроителния и кораборемонтен завод „Иван Димитров“ в Русе след безпрецедентна национална дарителска кампания, съобщават от пресцентъра на Българската телеграфна агенция (БТА).

Русенският принос и мащабната дарителска кампания

Инициативата за съживяването на историческия плавателен съд се ражда през 60-те години на миналия век, за да обедини милиони български граждани около делото на поета революционер. За реализирането на каузата в периода между 1964 и 1966 година в страната са събрани над 869 196,10 евро от лични дарения и доброволен труд.

Строителството се извършва под прекия надзор на главния конструктор на русенския завод инж. Тодор Тодоров и директора инж. Дочо Дочев. По време на мащабния митинг пред 10 000 души в Русе тогавашният първи секретар на Централния комитет на ДКМС Георги Атанасов подчертава, че „високопатриотичната инициатива за построяване на историческия кораб е дело на българските пионери“. В благородната надпревара децата от Врачанско подпомагат строежа с близо 18 406,51 евро, а тези от Русенско – с над 14 827,46 евро. Общо в националния щаб постъпват 267 405,69 евро, надхвърляйки сериозно първоначалните разчети от 230 081,35 евро.

Автентични чертежи от Виена и Будапеща

За да се гарантира пълното съответствие с оригиналния австрийски пощенски параход, построен през 1851 година в Будапеща, българската комисия получава ключова международна подкрепа. Изключителен принос има д-р Никола Недев от Австрийското параходно дружество, който издирва и предоставя оригиналните чертежни материали, съхранявани във Виена. В процеса се включват активно и унгарските инженери Вера Живкова и Йозеф Варо от завода „Обуда“.

На паметните тържества през май 1966 година пристигат и специални гости от чужбина. Сред тях е Алоис Енглендер – племенник на историческия капитан Дагоберт Енглендер, който дарява на страната ни оригиналната далекогледна тръба, с която Христо Ботев е наблюдавал родния бряг. Заедно с него е и Йожеф Кирали от Будапеща, отговарял лично за техническата поддръжка на стария кораб в началото на века.

Единственият плаващ музей на Балканите

След поредица от успешни технически изпитания по Дунав, доказали пълния стабилитет на машините, новият „Радецки“ е оборудван да превозва 300 пътници, разполагайки с модерни за времето си кабини, ресторант и киносалон. През август 1966 година корабът прави и първия си голям задграничен рейс по вода до Будапеща, Братислава и Виена.

От 1982 година възстановеният параход придобива официален статут на национален музей. Към днешна дата той продължава да бъде единственият пътуващ кораб музей както в България, така и на целия Балкански полуостров, оставайки вечен символ на родолюбието и признателността към народните герои.

Comments

comments