На 29 юни Православната църква почита паметта Свети Петър, служии приживе като Христов апостол. Според традициите и обичаите на Петровден приключват Петровите пости и на трапезата се сервират ястия с пилешко месо. В църквата се носят ябълки – петровки, за да се осветят и след това се раздават за здраве.
Празникът се свързва с жътвата, първите плодове /сливи и ябълки – петровки/, младите животни и веселите Петровски събори. Две седмици преди Петровден се пости, а блажни ястия се позволяват след края на светата литургия, по време на която свещениците причестяват богомолците в храма.
Свети Петър бил удостоен с висока длъжност, а именно да пази портите на рая, преценявайки дали да пусне душата на човек в него или да го отпрати към ада. Той измервал с везна добрите дела спрямо човешките грехове и бил неумолим дори пред собствената си майка, която изпратил в ада, тъй като се оказало, че лошите ѝ постъпки на Земята са натежали повече от добрините, които е сторила приживе.
В православния календар Св. Петър е отбелязван като върховен апостол, тъй като е по-могъщ и олицетворява доброто начало, поради което Петровден се приема за по-голям празник от Павловден.
По стара българска традиция на този ден във всеки дом се коли курбан от най-младото петровско пиле в името на светеца. На трапезата се подрежда и традиционният за празника „бял мъж“ или „кутмач“ – характерно за празника ястие, приготвено от бито прясно сирене, което е изпържено с брашно. Домакинята приготвя още празнична погача, баница с масло и сирене и тиквеник.
В църквата се носят ябълки – петровки и обреден колак, за да се осветят от свещеника, след което се раздават за здраве. Този обичай се спазва особено стриктно от семейства, в които има починало дете и е свързан с народните вярвания за райската градина.
