
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, КРЕСНА !
БЪЛГАРИЯ ПРАЗНУВА СВОЯТА ИЗСТРАДАНА И ЗАСЛУЖЕНА СВОБОДА.
Уважаеми съграждани,
Преди 142 години, в навечерието на Освобождението, българският народ е затаил дъх и следи с вълнение всяка стъпка на руските войни отвъд Дунав. Измъчен от тиранията на робството, беззаконието, безправието, повсеместната корупция, убийствените данъци и безчинствата на башибозук и всякаква разбойническа сган, той, НАРОДЪТ БЪЛГАРСКИ, има само едно въжделение, една надежда и един порив ! Сал една, жадувана от 5 безкрайни века, изстрадана и мечтана: СВОБОДА !
Свобода душевна и свобода человеческа !
За нея, СВОБОДАТА, народът ни вече е платил на Историята своя кръвен данък. Най-достойните, най-честните, най-просветените измежду българите са предпочели за свое верую смъртта пред жалкото съществуване на роба. Защото „Да живееш, значи да се бориш – робът за свободата, а свободният за съвършенството.“ (Яне Сандански)
Хиляди и хиляди мъченици, знайни и незнайни – изгаряни на клади, пребивани до смърт, изтезавани с душманска наслада, унижавани, преследвани и убивани. Хиляди, оставили бели кости по полетата на майка България, за да я възродят от пепелището на историята. За да възкресят за нов живот стремленията на един „изчезнал“ от картата на Европа народ до втората половина на XIX век.
Преди 142 години в земите на Балканския полуостров, населявани от българи, няма никакво колебание, относно кой може да ни освободи от робията. Кой е наш душманин и кой мечтан благодетел и чакан спасител.
Сал Дядо Иван, никой друг !
Отрудени, измъчени, дрипави, нагиздени, усмихнати, одухотворени … като море, навсякъде, където достигала победоносно Руската армия, българите се втурвали да посрещат по стародавна традиция с хляб и сол своите кръвни и духовни братя. Възторгът бил несравним и неописуем ! Невъзможният блян на повече от 10 поколения българи се превърнал в реалност.
„Здравствуйте братушки, братчета, славяни …“
Свободата се родила на щиковете на руските солдати и от безпримерния подвиг на българските опълченци, гордите войводи и неустрашимите хайдути… На комитетски хора на Апостола, които в лютата зима на 1877 г. многократно прекосяват Балкана, за да помагат на Освободителите с информация и каквото могат да допринесат за разгрома на тирана.
Какви дни на слава и чест ! Дни на безпримерен подвид и саможертва !
„Българийо, за тебе те умряха, една бе ти достойна зарад тях, и те за теб достойни, Майко, бяха…“ (Иван Вазов)
Днес, булото на годините и невежеството на мнозина от нашите ръководители ни натрапват една различна история за Освобождението. Един „нов“ поглед върху бурята от събития, дали началото на Третата Българска държава. Опитват се всячески да ни превърнат в безпаметен и неблагодарен народ, кретащ на опашката на Европа и готов да проси милостиня от новите си господари.
Каква жалка съдба за горд и мъдър народ като Българския.
Ще успеят ли, Народе !!!!
Кмет на община Кресна
Николай Георгиев
