Македония отбелязва 25 години от обявяването на своята независимост сред проблеми и неизвестности.
На 8 септември 1991 г. гражданите на тогавашната югославска република бяха призовани да се произнесат по въпроса „Подкрепяте ли независима и суверенна Македония с право да встъпи в бъдещ съюз на югославските държави“.
Албанските политически партии, по това време ПДП (Партия за демократичен просперитет) и НДП (Народна демократична партия), наложиха бойкот на референдума.
Срещу независимостта на Македония се обявиха Сръбската радикална партия на Драгиша Милетич, по-късно създател на Православния съюз на сърбите и македонците в Македония и на Сръбската прогресивна партия в Македония, както и тогава съществуващото Сдружение на югославяните в Македония на университетския преподавател Томислав Ивановски.
Албанските политически лидери смятаха, че македонската независимост ги разделя от общия стремеж на етническите албанци в бивша Югославия да постигнат самостоятелност.
Просръбските сили вече бяха обявили създаването на Сръбска автономна област Кумановска долина и Сръбска автономна област Скопска Черна гора, по примера на анклавите създадени в Босна и в Хърватия.
Така в гласуването на Референдума за независимост, с право на бъдещо участие в съюз на нова Югославия, гласуваха общо 71.85% от регистрираните гласоподаватели.
Референдумът беше бойкотиран от 28.15 % от гласоподавателите, предполага се етнически албанци.
5% от участвалите в гласуването се обявиха за оставане в състава на остатъчна Югославия. В по-голямата си част това бяха бивши партийни функционери на съюза на югославските комунисти /СЮК/, активни борци, пенсионирани офицери и членове на просръбските партии и организации.
На 18 септември 1991 г. Събранието на Република Македония прие официална декларация за признаване на резултатите от референдума и за обявяването на независимостта на страната.