Сгушен в необятната прегръдка на Кожух планина, се намира параклисът “Света Богородица”. Роден и построен от съновидение, храмът е на място с много концентрирана положителна енергия. Място, където дори се случват чудеса.
“Тук дойде момче на 18 години. Цели две години детето не говори – от уплах. Помолиха се, подържа двете чудотворни икони и тръгнаха да си ходят. Изведнъж вдигна ръка и с пълно гърло ми извика “ЧАО!”. Настръхнах, косата ми се изправи, а майка му и татко му се разплакаха..”, разказва баба Зоя Велинова, която от сутрин до вечер е тук.
Именно на сина и – Атанас Войнов, се присънва Света Богородица. Три пъти я сънува и светата майка сама му посочва мястото, където трябва да отиде, но Атанас се решава чак след третия път. Заедно със свои приятели идват и започват да копаят, за да открият в земята истинско съкровище – 11 икони, кандила и кръстове.
Две от тия икони правят чудеса, разказва самият Атанас. Вече 8 деца са казали своите първи думички след молитва тук, деца с тежки диагнози и деца в по-зряла възраст.
Малката икона е Благовещение – когато Архангел Гавраил идва и носи благата вест от Отца и Сина, че Мария е богоизбраната да роди Божия син.
Най-свята е иконата на Света Богородица, а като нея са открити много малко копия в целия свят. На тази икона Богородица и Исус Христос са с царските корони, майката държи Господа Христос, а в дясната си ръка той държи земното кълбо. В другата ръка пък държи двуострия меч – това е словото, живото слово, мечът може да изцери и възкреси.
Три параклиса са построени на мястото, като трите кръста, открити запазени и останали от V век, когато тук е имало черква. Днес на мястото се строят параклисите Света Богородица, Света Петка и Св. Пантелеймон. Всичко това – с доброволчески труд и дарения на средства и материал от миряни от цялата страна.
Много, много отдавна обаче, тук е имало черква. Тя е построена през 484 г. (V в. ранно средновековие) върху тракийско антично светилище в подножието на Кожух. Има легенда, че именно оттук е тръгнал като млад отшелник житейският път на Св. Иван Рилски. По-късно се установил по течението на р. Струма край Бобошево и от там към Рилската Света Обител.
В началото на X в., отшелничеството в българските земи вече има практики и традиции по долното течение на р. Струма. През X и XI в. в района са отсядали много отшелници и миряни на път за Света Гора – Атон. През същия период, районът се свързва и с богомилството, характерно за българските земи по това време.
В района на черквата са намерени два бронзови кръста, като са датирани от началото на XI в. и са характерни за българското население, като се свързват с цар Самуил и битките му срещу Византия (идентични бронзови кръстове са намерени в района на гр. Добрич).
През средновековието в района е имало много скални черкви, в които отшелници и монаси грижливо са пазили православието и българщината. След падането под османско иго в района е имало много гонения на отшелници и монаси, който са избивани безцеремонно, след като са отказвали да заменят православната вяра с исляма. По това време всички черкви и параклиси в района на Кожух са разрушени и опожарени.
Чак през XVII в. жителите на село Старчево възстановяват част от традициите, като почитат част от тези сакрални места. В средата на XX в. всичките традиции в района са изоставени и забравени, до 2017 г. когато след съновидението на Атанас Войнов е посочено мястото, на което е била черквата и църковната утвар.
В нишата под скалата са намерени икони на Св. Богородица, сребърни и бронзови кандила, кръстове, сребърни чаши за причастие и други църковни предмети.
Първата копка се прави на Великден 2017 г. от Атонските монаси Унуфри и дядо Нектарий. Така, вече 8 години продължава строителството на параклисите. И макар все още незавършено, мястото привлича все повече миряни. Те идват тук – да потърсят помощ, надежда, упование. Идват за спасение.
