26 юни, 1996 г. – Световния ден за борба с наркоразпространението. Най-известната ирландска разследваща журналистка Вероника Герин шофира автомобила си по улиците на Дъблин и спира, за да изчака червения сигнал на светофара.
По това време Вероника, 37 годишна, пише за „Айриш индипендънт“. Герин е родена в Дъблин през 1958 г. Учила е в католическо училище и е била запален спортист. Завършва счетоводство в „Тринити колидж“ и започва работа в компанията на баща си. По-късно стартира и журналистическата си кариера – през 1990 г. е репортер на „Съндей Бизнес Пост“ и „Съндей Трибюн“.
Става известна с това, че разследва хора от родината си, които изкарват прехраната си от трафик на наркотици и други сериозни престъпления. Такива, които незаконно натрупват несметни богатства, живеят в охолство и се смятат се за недосегаеми. В същото време не декларират действителните си доходи и не плащат съответните публични задължения. Явно този свят на власт и корупция се оказва достатъчно примамлив за амбициозната журналистка и тя се впуска в дълбините му, за да види истинската история със собствените си очи.
В продължение на цели две години Вероника разследва ирландските престъпници, като случайно се натъква на един от най-големите наркобарони в родината й – Джон Гилиган. За две години той е натрупал около 25 милиона английски лири от трафик на канабис. Оглавявал е най-сериозната престъпна групировка по това време. „Авантюрата“ между Вероника и Джон започва, когато смелата репортерка достига до имението му и без капчица страх го „обстрелва“ от упор с куп въпроси относно произхода на натрупаните му богатства. Вероятно те не са придобити от школата по езда на Джон, както са разказали по-рано съседите му на журналистката. Герин явно все още не знае с кого си има работа.
Потресен от нахалството й Гилиган я хваща и я пребива с юмруци и ритници. Тази на външен вид силна жена, но в същото време изключително крехка и чувствителна отвътре, преживява първата си лична трагедия. Възстановяването й в болницата никак не минава по най-добрия начин. Една сутрин телефонът й звъни, а на високоговорителя се чува гласът на наркобоса. Той в прав текст я заплашва, че ако не спре да се занимава с него, този път ще пострада не тя, а 6-годишният й син. Да, такава е работата на журналиста. Особено на разследващия. Понякога попадаш в „капан“ и трябва да избереш дали да останеш вътре до края на дните си, безпомощен и с вързани ръце, или пък да се освободиш и да рискуваш живота си. Всеки би останал затиснат в капана, ако най-известният наркобарон му се обади и му каже, че жестоко ще си изпати. Всеки, но не и Вероника Герин. Тази смела жена рискува живота на сина си, както и своя собствен, за да докаже истината!
Едва свалила патериците, репортерката се завръща по-силна от всякога на журналистическата сцена. Тя устремено продължава своите разследвания и не спира да дълбае в онзи опасен свят. Подава жалба в съда за побоя над нея, а предупрежденията към самата Вероника от страна на Гилиган не спират. Първо, докато вечеря със семейството си, стрелят по прозореца й, а след няколко дни дори успяват да я прострелят в крака. Препятствията пред тази млада жена стават все по-високи за прескачане, но най-тиражният вестник в Ирландия „Айриш Индипендънт“ продължава да гъмжи със статии за незаконното богатство на ирландските олигарси, написани от самата нея. От редакцията на вестника трябва да се погрижат за нея, да я предпазят, понеже тя е техният силен коз за изясняване на този наболял проблем в страната. Така и става – назначават й постоянна охрана, която да е с нея денонощно. Герин обаче е твърдо решена – заявява, че охраната пречи на работата й и не се съгласява да я следят.
„Мамо, обичам те.“ – прошепва тя и затваря телефона си. Светофарът още свети червено. В същия момент двама мотористи спират до нея. Единият насочва оръжие към Вероника. Чуват се изстрели. Репортерката е застреляна с шест куршума и намира смъртта си в деня, преди който Гилиган трябва да се изправи пред съда.
Убийството разтърсва Ирландия. Светът е в шок. Властите на Острова не знаят как да процедират. Рано или късно, те приемат Закона за облагите от престъпления и създават орган, който да го прилага – Бюро за активи, придобити от престъпления. Започват да разследват дали финансовото състояние на дадено лице, заподозряно в извършване на престъпна дейност, съответства на имотните му придобивки и банкови сметки. Така или иначе, вече е твърде късно. Гилиган и физическите екзекутори на Вероника излежават доживотните си присъди в ирландски затвори. И докато заслужено гният там, те с нищо не могат да върнат на света силната жена, която му отнеха.
Историята на Герин завладява хиляди хора по света. Тя не убягва и от вниманието на Холивуд, като през 2003г. е завършен трилърът „Вероника Герин“. Днес нейна статуя заема видно място в градините на Дъблинския замък.
Вероника Герин умира, но остава сред нас с несломимия дух и изключителното си чувство за справедливост. Нейната борба вдъхновява десетки, които днес вървят по стъпките на Вероника и следват примера и.
Такива журналисти могат да променят света, така като Герин променя Ирландия, макар и със смъртта си.
Много пъти си мисля, какво щеше да стане, ако Вероника Герин бе останала жива. Щяха ли властите да приемат Закона за облагите от престъпления, щяха ли Гилиган и други като него да влязат в затвора?! Знам със сигурност, че тя е имала още много какво да даде на страната си и света. Бездействието на властите обаче, не и позволи да продължи борбата си.
Днес, тук в България има много такива като Гилиган, но много малко такива като Вероника Герин. И ако някой не направи нещо, по отношение на борбата с наркоразпространителите, тук също ще има жертви, но те ще бъдат децата ни, които попадат ежедневно в лапите на изродите, които ги зарибяват.
Много пъти в опитите си да пиша за проблемите на наркотиците, тяхното разпространение и хората, които го правят, се сблъсквах със стена от неразбиране и откровено пречене. И не, никога не е било от страна на засегнатите, винаги от онези, които трябваше да помагат и пазят закона. Получавах съвети, напътствия и откровено отричане от тези, които представляват закона.
У нас има много хора, които може и трябва да бъдат разследвани за това, което вършат. Има и единици журналисти, които вървят по петите им и осветляват тъмните им сделки и действия. Те са заплашвани и вербално нападани, но трябвали и тук някой журналист да загуби живота си, за да се промени нещо?!
Закъсняхме ли много с борбата си? Имаме ли време да се събудим и да защитим децата си?
Вероника Герин е пример, тя е идол и нейните следи все още ярко личат. Време е да тръгнем по тях и да продължим борбата и.
