Сдружение „Словеса“: Крайно време е Министерство на културата да излезе с позиция за скандалния „превод“ на „Под игото“, гаврата с Патриарха на българската литература Иван Вазов е в нарушение и на Закона за авторското право
Очакваме от министъра на културата Боил Банов още в близките дни да огласи официалното становище на поверената му институция по повод осакатяването и поругаването на емблематичния Вазов роман „Под игото“, извършено от „преводачката“ и издателка Нели Стефанова, заявяват от сдружение „Словеса“. От гражданската организация поздравяват всички истински родолюбци, патриоти и ценители на българската литература, които през последните две седмици изразиха справедливото си възмущение и огорчение заради т. нар. „превод“ на романа на съвременен български език, иницииран и извършен от въпросната издателка в навечерието на 170-годишнината от рождението на народния поет Иван Вазов. „Осъвременената“ версия на прочутия Вазов роман е истинско кощунство и са напълно прави всички, които смятат,че в този си „модернизиран вариант“ прочутата литературна творба е изгубила не само своята идентичност, но и неповторим колорит, както и историческата си автентичност и оригиналност, подчертават от сдружение „Словеса“.
Пренаписването, манипулативното редактиране на текста на първия български роман, за да станел той уж по-разбираем и по-достъпен за младите хора, е и дръзко посегателство над националната ни идентичност и памет, а по тази причина институциите са длъжни да излязат с официални позиции по скандалното поругаване на творчеството на българския класик, категорични са в сдружение „Словеса“, като същевременно призовават Министерство на културата да санкционира издателката съобразно административнонаказателните разпоредби в Закона за авторското право и сродните му права. Както е известно, според действащото ни законодателство авторското право се закриля, докато авторът е жив и седемдесет години след неговата смърт. От сдружение „Словеса“ напомнят обаче, че според Член 34 на Закона за авторското право „след изтичане на срока на времетраене на авторското право произведенията могат да бъдат използвани свободно при условие, че не се нарушават права по чл. 15, т. 4 и 5, които продължават безсрочно“, а те гарантират правото на автора да иска запазване на целостта на произведението и да се противопоставя на всякакви промени в него, както и на всяко друго действие, което би могло да наруши законните му интереси или личното му достойнство. Повече от ясно е, че издателката на така „осъвременената“ и редактирана версия на Вазовия роман е нарушила целостта на произведението и е редно сега да понесе предвидените в закона санкции за деянието си, посочват от сдружение „Словеса“.
От литературното сдружение напомнят, че за съжаление и до днес сме свидетели на поругаване на националната ни светиня, каквато е знаковата къща музей „Иван Вазов“ в центъра на столицата – анонимни чиновници в Министерство на културата необяснимо защо са дали разрешение и благословия скъпа кръчма трайно да „окупира“ и завземе цялата градина и пристройката към емблематичната къща на ъгъла на улиците „Г. С. Раковски“ и „Иван Вазов“№ 10, при което от най-ранна пролет до късна есен умирисва на ястия, остри подправки и тютюнев дим целия музей на Патриарха на българската литература с безценните му експонати. От сдружение „Словеса“ отбелязват, че емблематичната къща е построена през 1895 г. и в нея националният ни писател живее и работи най-дълго. Тук, на простата дървена маса, Вазов създава знаковите си творби: сборниците с разкази „Видено и чуто“, „Пъстър свят“ и „Утро в Банки“, поетичните книги „Легенди при Царевец“ , „Под гърма на победите“, „Песни за Македония“, „Люлека ми замириса“, „Не ще загине“, комедиите „Вестникар ли?“ и „Службогонци“, историческите драми „Борислав“, „Към пропаст“ и „Ивайло“. Да превърнеш де факто във филиал на скъп ресторант музеят на автора на „Под игото“ в центъра на София, сградата на който е паметник на културата от национално значение, е безобразие и гавра с паметта на българския класик, а Министерство на културата трябва незабавно да прекрати недопустимото „съжителство“ на музея с гостилницата, настояват от литературното сдружение.
