Може би един от най-приятните акустични фонове е успокояващото ромолене на дъждовни капки по покрива. Но сетивата ни гали преди всичко ароматът на току-що падналия след дълъг период на суша дъжд. Понякога той е сладникав, друг път землисто-свеж, а може да бъде и наситен, дори натрапчив. Обикновено го свързваме със спомените си от лятото. Но как всъщност възниква този своеобразен аромат от биологична гледна точка?
Естественият парфюм петрикор
Още през далечната 1964 година двама австралийски учени изследват мириса на дъжда. Те въвеждат понятието „петрикор“, съставено от гръцките думи πέτρα (камък) и ἰχώρ – течността, която тече във вените на боговете от древногръцката митология. И така, петриктор е уханието, което се усеща след падането на дъжд върху суха почва.
Смеси от растителни масла са причината за аромата
В крайна сметка е установено, че зад мистичния аромат на дъжда се крие смес от различни масла. По-точно става дума за масла, които растенията са отделили по време на предшестващия сушав период. Когато най-после завали, маслата, натрупани в скалите и почвата, се освобождават и вятърът ги разнася във въздуха. Особено интересно е откритието на двамата учени, че тези масла възпрепятстват и покълването на семената, за да ограничат по този начин разхищението на вода в периоди на суша.
Облагородяване на миризмата чрез бактерии
Според учените не само маслата, разнесени във въздуха, са отговорни за нежно-сладникавия, почти мускусен мирис на дъжда. За него допринасят и живеещите в почвата бактерии, наречени стрептомицети. Те съдържат секрет – геосмин, който се свързва с растителните масла. Понякога долавяме същата миризма, когато почвата е прясно разкопана. Тъй като тези бактерии се размножават предимно във влажна среда, а при суша произвеждат спори, ароматът на дъжда е най-интензивен именно след продължителни сухи периоди. Впрочем алкохолът геосмин е не само важна съставна част на галещия сетивата мирис на дъжда; той придава и леко землистия вкус на червеното цвекло, виното и боба.
