Ръководителят на НК на ВКС прикани Боян Новански – член на ВСС, да се извини на съдебния състав, постановил решението по делото на съдията от Раднево – Люба Петрова.
Заместникът на председателя на Върховния касационен съд и ръководител на Наказателната колегия Галина Захарова изпрати до члена на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) Боян Новански (с копие до представляващия ВСС Боян Магдалинчев) писмо по повод на негова реплика от заседанието на Колегията, проведено на 25.06.2019 г.
Поради факта, че пълният стенографски протокол от това заседание все още не е публикуван, съдия Захарова цитира две публикации в правни издания, визиращи дебатите по т. 4 от дневния ред – „проект на решение по искането на Люба Петрова за възстановяване на длъжност „съдия“ в Районен съд – Раднево“. В едната статия е отразено: „Пръв срещу това предложение реагира Боян Новански. Той заяви, че не намира за нормална присъдата. По думите му „трябва да се изсипе един камион с прах за пране пред Съдебната палата, за да се изперат нечии съвести.“ В другата (DeFakto.bg) пише: „Боян Новански категорично се възпротиви. И обяви отношението си към решението на ВКС по следния начин: „В нормалните държави при такава присъда на ВКС се изсипва един прах с пране, за да се изперат нечии съвести!“
В писмото на ръководителя на Наказателната колегия на ВКС до Боян Новански се казва:
„До настоящия момент възпроизведеното в медиите съдържание на Вашето изявление не е опровергано.
Огласената оценка за решението на ВКС и „образно“ формулираното предложение за реакция срещу него не са коментирани дори и с една дума от който и да е от участващите в заседанието членове на ВСС.
В качеството си на съдия във ВКС и ръководител на Наказателната колегия на ВКС намирам за необходимо да възразя срещу публично заявеното неуважение към върховната съдебна инстанция и обидните внушения по отношение на съдии от НК на ВКС по повод решението им по конкретно дело. Като съдии имаме висок праг на търпимост към градивната и отговорна критика, но не сме длъжни да се примиряваме с тенденциозни мнения, които голословно, без да се посочат каквито и да са доказателства, насаждат съмнения в интегритета ни.
В рамките на възложената от Конституцията и законите на Република България компетентност членовете на съдебния състав са упражнили правомощията си по чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК. Никой от тях не заслужава да бъде злонамерено охулван заради това, че е изпълнил служебните си задължения, ръководейки се от закона, и по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.
Метафората за необходимостта от „изпиране“ на съвестта на съдиите е оскърбителна за репутацията им лична нападка. Изречените думи внушават подозрения за несправедливост на процеса поради съмнения за скрита мотивация на съдиите при постановяване на акта им, несъвместима със законовите изисквания и съдийската почтеност.
Считам, че в „нормалните“ държави (разбирам – правовите) съдиите не се охулват за постановените от тях решения. В „нормалните“ държави е немислимо да се изсипва прах за пране пред сградата – символ на правосъдието, както в буквален, така и в преносен смисъл.
Върховният касационен съд е постижение на държавността с над 140-годишна традиция. Тази институция заслужава респект.
Уважение към професионалното и лично достойнство се дължи и на съдиите от ВКС.
Няма как да се вдъхне доверие към съда, ако професионалист, член на Висшия съдебен съвет, по закон призван да брани независимостта на съдиите, внушава необосновани съмнения за безпристрастността на съдиите по конкретно дело.
С оглед тези съображения приканвам г-н Новански да се извини на съдебния състав за репликата си, а в случай че разполага с данни за тяхно поведение, несъвместимо със законовите изисквания, да ги огласи.“
