Сто дни. Точно толкова се навършиха от онази сутрин, в която министър-председателят Бойко Борисов събра в кабинета си собствениците на трите големи футболни клуба – Васил Божков („Левски“), Гриша Ганчев („ЦСКА-София) и Георги Домусчиев („Лудогорец“), в присъствието на президента на футболния съюз (БФС) Борислав Михайлов, на главния прокурор Сотир Цацаров, заместника му Иван Гешев и вътрешния министър Младен Маринов.
Тогава премиерът направи показна акция за влияние във футбола, за да се закичи с ролята на умиротворител, че клубовете са обещали да играят честно и да не купуват мачове и съдии. Последва затишие.
Три месеца по-късно българският футбол понесе жесток удар, а Борисов притисна Борислав Михайлов да си подаде оставката след скандалите около мача с Англия (0:6). От БФС най-напред заявиха, че подобен ход не се планира. Малко по-късно обаче футболният съюз обяви, че оставката е дадена. Някъде по това време служителите на Главната дирекция „Борба с организираната престъпност“ вече са били на път към офисите на БФС в Бояна. Акция, за която Борисов също се изказа и твърди, че е съвпаднала във времето, но няма общо със скандалите от мача с Англия и за която все още се знае само, че са разпитвани съдии.
Премиерът, който обича да се намесва във футболните въпроси, и този път побърза да се включи в отиграването с вземане на оставка. Все повече обстоятелства обаче говорят за дирижирани действия за свалянето на Михайлов от поста и това поставя въпроса дали и каква роля има Борисов в тях и защо има интерес от смяна на властта в съюза.
Хипотезата, че акцията с расистките прояви е била основно срещу президента на БФС, предизвика и други въпроси, свързани с този пост – какви интереси стоят зад случващото се, каква точно власт и влияние има той, за да се прибегне до такъв ход, довел до световен отзвук и много странични ефекти?
Краткият отговор е, че чрез решенията на изпълнителния комитет и отделните комисии (съдийска, дисциплинарна и спортно-техническа) футболният съюз може да оказва влияние всякак и да контролира клубовете. Това дава сериозна власт и лостове и на неговия президент.
Футбол и политика ръка за ръка
На част от въпросите е много трудно да се отговори. От години българският футбол е пряко зависим от политическите и икономически процеси в държавата, но част от събитията остават зад кулисите. Самият Борисов много пъти е използвал влиянието си да урежда спонсори или собственици на клубове (преди време Веселин Марешки заяви директно, че премиерът го е убедил за 5 минути да финансира „Локомотив“ (Пловдив).
Отделно във футбола има и стари играчи с големи бизнеси като групата около „Химимпорт“ („Черно море“), Гриша Ганчев, Кирил Домусчиев, Васил Божков (за чието влизане в „Левски“ се смята, че също е допринесъл Борисов).
Изпълнителният комитет на БФС сам по себе също преплита много интереси, около които е много трудно да се балансира. От години се твърди, че там силно лоби има ДПС, най-вече в лицето на Камен Костадинов от Централното оперативно бюро на партията. Според източници на „Дневник“ по тази линия Михайлов „имал много солиден гръб“. Същият може да се окаже и стълб в евентуалното предаване на властта към досегашния вицепрезидент Атанас Фурнаджиев, определян за близък до депутата от ДПС Делян Пеевски.
Вариантът човек извън настоящия изпълком да оглави БФС е свързан със свикването на извънреден конгрес. Решението за такъв може да бъде взето в петък от комитета или ако една трета от клубовете го поискат.
Фотогалерия: Футболното царуване на Борислав Михайлов
Ключова и все по-влиятелна фигура е Кирил Домусчиев, който е собственик на „Лудогорец“, собственик на телевизията, която излъчва българското първенство („Нова броудкастинг груп“), и собственик на фирмата посредник в сделката за телевизионните права („Футбол про медиа“). Трудно е да се каже каква позиция заема той спрямо промяната на положението на Михайлов, когото досега подкрепяше. След скандала с мача с Англия Домусчиев все още пази мълчание.
Докато Гриша Ганчев отново атакува БФС, наричайки го секта и хвалейки действията на Борисов и Кралев.
Кой с кого и ясен ли е наследникът
В настоящата кризисна ситуация все още не е ясно кой би подкрепил Михайлов и кой би гласувал за приемане на оставката му. В петък предстои заседание на изпълнителния комитет. Въпреки че Борисов директно заяви, че държавата ще прекъсне връзките си с БФС – включително и финансово, ако Михайлов не подаде оставка, изходът остава непредвидим.
Президентът на „Славия“ Венцислав Стефанов изрази надежда пред БНР, че премиерът ще размисли. Първият вицепрезидент Йордан Лечков предположи, цитиран от „Топновини“, че оставката на Михайлов няма да бъде приета. „Има си ред – президентът е избран от конгрес и само конгрес може да го свали и да му приеме оставката.“
Уставът на БФС гласи, че при оставка на президента до провеждане на конгрес правомощията на Михайлов следва да получи Лечков, който обаче е кандидат за кмет на Сливен. Ако той откаже, следват останалите вицепрезиденти – Фурнаджиев и Михаил Касабов, като при провъзгласяването на някой от тях той ще довърши мандата на Михайлов до пролетта на 2022 г. и няма да има извънреден конгрес. Засега наследникът изглежда предизвестен.
Ако изпълкомът отхвърли оставката на Михайлов, не е ясно как ще реагира Борисов и какъв знак ще е към него.
Освен това, ако само бъде освободен настоящият президент – Михайлов ще излезе единственият виновник и футболният съюз ще продължи с познатите лица поне до 2022 г., т.е. едва ли нещо ще се промени сериозно.
По следите на парите
„Президентът е разпоредител с бюджета на БФС. Той може да възложи на изпълнителния директор извършването на определени действия на разпореждане със средствата от бюджета“, гласи уставът на футболния съюз.
За разлика от останалите спортни федерации БФС не се издържа от министерството на спорта. Миналия декември изпълкомът одобри бюджет от 17.9 млн. лева за 2019 г. За 2018 г. сумата беше рекордните 19.1 милиона, което беше увеличение с над 60% спрямо 2017 г.
През 2018 г. БФС получи 7.82 милиона лева от излъчването на мачовете на националния отбор и участието в новия турнир Лига на нациите. 3.6 милиона дойдоха от програмата „Хеттрик“ на УЕФА, 1.82 милиона от програмата „Форуърд“ на ФИФА, а 1.54 милиона лева от програмата за развитие на детско-юношеския футбол, която се финансира от Министерството на младежта и спорта (ММС). БФС получи още 550 хиляди лева от телевизионните права от българското първенство, 450 хиляди от административните приходи, 220 хиляди от продажба на билети и 120 хиляди от спонсори.
От 2020 г. програмата на УЕФА „Хеттрик“ влиза в петия си цикъл, който ще продължи до 2024 г. с подобрени условия. За това време България – като всяка друга европейска федерация – ще получи 4.5 млн. евро за инвестиции, както и по 2.4 млн. евро всяка година за оперативни разходи, участие в турнири, семинари, проекти, за развитие на женския футбол, на треньори и съдии и др.
Ключова е и темата за обща балканска кандидатура за голямо първенство по футбол. Тези дни спортният министър Красен Кралев, за когото от месеци се твърди, че е гласен за президент на БФС, трябва да участва в среща в Букурещ за обсъждане на темата заедно с представители на правителствата на Гърция, Румъния и Сърбия. Първоначално изненадващо беше представена идеята, че четирите държави ще кандидатстват за световното през 2030 г. Впоследствие се заговори да се поиска европейското през 2028 или 2032 г.
От началото Кралев твърди, че мисията е възможна, но винаги е признавал, че България изостава най-много спрямо останалите три държави по отношение на спортната инфраструктура. В различни изказвания той говори за изграждане на поне три нови стадиона (изискванията за капацитета им варират в зависимост от това дали ще се кандидатства за световно или европейско първенство). Сигурното е, че при решение да се кандидатства на хоризонта ще излязат инвестиции за десетки милиони левове в следващите години.
Също в бъдещето стои готовността на държавата да започне да инвестира усилено в детско-юношеския футбол.
В последните години правителството често отпуска пари за стадиони в различни градове – обикновено около 1 млн. лева за осветление и смяна на тревното покритие. Наскоро за стадиона на „Арда“ в Кърджали бяха дадени значително повече – 2.5 млн. лева, като това дори беше вторият случай на държавна подкрепа за съоръжението.
Скоро предстоят и преговори за нов договор за телевизионните права. Там заради влиянието си под светлината на прожекторите е Домусчиев. Той дори в прав текст заяви, че парите от телевизионните права (от които дял получава и БФС) могат да намалеят, ако се ограничи участието на чужденци в първенството, тъй като според него нивото на футбола ще падне и продуктът ще се обезцени.
В сферата на влияние на президента на БФС попада и лобирането пред институциите в страната и пред международни организации. От поведението на ръководителите на футболния съюз може да зависи съдбата на цели клубове (и съответно на собствениците им). Под ръководството на Михайлов например бяха правени компромиси със задълженията на ЦСКА до момент, в който те станаха непосилни за чистене и клубът фалира. В същото време остават и съмненията дали същото не е правено за „Левски“ до идването на Божков. Отделно Михайлов винаги е посочвал, че е съдействал на ЦСКА пред УЕФА в трудните мигове, като имаше ключова роля след създаването на новото дружество „ЦСКА-София“, ръководено от Ганчев.
За 14-те години като президент Михайлов премина през големи изпитания и важни събития. Успоредно с кризите покрай неуспехите на националния отбор и финансовите трусове в почти всички клубове (включително изхвърлянето на големи отбори като ЦСКА и „Локомотив“ (София) от елита), той се издигна много високо в международната йерархия на футбола до член на изпълнителния комитет на УЕФА и ръководеше БФС при построяването на базата на националния отбор в Бояна на стойност 10 млн. евро.
Миналото е изпълнено със скандали и слаби оценки, правени през състоянието на футбола.
Бъдещето очевидно открива и нови бизнес възможности пред БФС. А президентският пост в организацията е лост за влияние. Дали това е истинската битка за промяната – ще личи през следващите ходове.
Колкото до футбола – каквото и да стане в петък, само големите оптимисти могат да очакват осезаема промяна, тъй като играчите почти сигурно ще останат същите.
Източник:dnevnik.bg
