Висшият касационен съд потвърди решението на Софийския апелативен съд, с което са признати за виновни Георги Попов и Любен Дурчов за причиняване на смърт поради немарливост на скиор в Банско
С Решение № 14/07.06.2019 г. по наказателно дело № 1190/2018 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила решението от 16.08.2018 г. по в.н.о.х.д. № 1551/2017 г. на Софийския апелативен съд (САС). Решението е окончателно.
Делото е образувано по касационни жалби на подсъдимите Георги Попов и Любен Дурчов срещу решението на САС по в.н.о.х.д. № 1551/2017 г.
С присъда от 16.10.2017 г. на Окръжен съд – Благоевград подсъдимите – служители на „Юлен“ АД, са признати за виновни, при условията на независимо съпричиняване, в извършването на престъпление по чл. 123, ал. 1, пр. 2-ро от НК (причиняване другиму смърт поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност) заради смъртта на скиор след удар в оръдие за изкуствен сняг на писта в Банско през 2014 г. Наложени са им наказания „лишаване от свобода“ в размер на по 1 година, изпълнението на които е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от по 3 години за всеки един от тях.
С въззивното решение присъдата е изменена по отношение на подсъдимия Попов – в частта относно обвинението да е нарушил задълженията си по длъжностна характеристика, и по отношение на двамата подсъдими – в частта относно разноските по делото. В останалата ú част присъдата е потвърдена.
Тричленният състав на ВКС приема, че не е основателно оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Фактическите изводи на САС са доказателствено обезпечени на базата на доказателства, събрани и оценени при спазване на изискванията на процесуалния закон. Не се констатират пороци при формиране на вътрешното убеждение на контролирания съд, които да поставят под съмнение неговата правилност. В мотивите пише: „Изводите на съда по фактите са базирани на вярна оценка на наличните доказателства. Апелативният съд коректно е посочил, че оръдието за сняг е било поставено на границата между очертанията на ски писта „Балканиада“ и заснежения участък от ски зоната, намиращ се извън тези очертания, като се е позовал на картографските данни от допълнителното техническо заключение. Вторият фактически извод на САС, че същото оръдие на практика се е намирало в зоната, която скиорите са използвали за ски писта (…), е на базата на напълно еднопосочните свидетелски показания, които са приобщени при условията на чл. 371, т. 1 от НПК по искане на защитата, на данните от огледните протоколи и на заключението на допълнителната техническа експертиза.“ Оръдието за сняг е било стационирано в непосредствена близост до границата на ски пистата, за очертаването на която не са били поставени указателни табели. „Безспорно процесното оръдие за сняг е било съоръжение, което е обслужвало ски писта „Балканиада“, като е обезпечавало снежното ú покритие и обезопасяването му е било част от длъжностните задължения на двамата подсъдими. При наличието на тези данни, становището на защитата, че въззивният съд не е обсъдил направеното възражение за местоположението на оръдието за сняг (извън или вътре в границата на ски пистата), предвид правното значение на този факт, е несъстоятелно.“ – категорични са върховните съдии.
При установената законосъобразна оценка на доказателствата и правилно формирано вътрешно убеждение на контролираните съдилища по фактите, материалният закон е приложен правилно, пишат в решението си съдиите от ВКС. По отношение на обвинението в частта за допуснати нарушения относно норми на Наредбата за категоризация на ски пистите съдебният състав на ВКС намира, че подсъдимите Попов и Дурчов правилно са признати за виновни относно неизпълнение на задълженията им съгласно Приложение № 1 към Наредбата по Раздел І, т. 1.1.5 – по изключение задължително се обезопасяват опасни места на ски писта от категория „червена“, както и по т. 11.3 за обезопасяване на участъци, в които съществува опасност от излизане извън пистата. Съгласно заключението на техническата експертиза машината за сняг е била поставена на границата с участък от пистата, в който наклонът ú рязко се е променял в посока увеличаването му, което е създавало обективна опасност от излизане извън очертанията на самата ски писта от страна на спускащите се по нея. Последното обстоятелство обективно е налагало обезопасяването на този участък от пистата по предвидения в Наредбата ред, отделно от задължението за самостоятелно обезопасяване на оръдието за сняг по указания в техническия му паспорт начин, което е инкриминирано самостоятелно на подсъдимия Дурчов като част от задължението му да следи за обезопасяването на всички обслужващи ски пистите съоръжения.
Според върховните съдии възражението, че нарушенията от Наредбата не се намират в причинна връзка с инцидента с пострадалия, който е резултат от удар в оръдието за изкуствен сняг, е неоснователно. Съгласно фактите по делото, ударът е настъпил по време на спускането на пострадалия по ски пистата, като отклоняването му от нея и последвалият сблъсък в оръдието е по посочената причина за промяна в особеностите на релефа и наклона на пистата, което не би настъпило при подходящо обезопасяване на съответния участък от пистата, на границата с която е било поставено и самото оръдие за сняг. Правилно е становището на апелативния съд и по отношение на допуснатото от подсъдимите нарушение на правилата за безопасност от ръководството за експлоатация и поддръжка на машината за сняг.
По повод оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание върховните съдии са категорични, че наказанието на всеки един подсъдимите е определено в рамките на специалния санкционен минимум от 1 година лишаване от свобода по чл. 123, ал. 1 от НК, изтърпяването му е отложено с минималния по размер изпитателен срок, поради което допълнителното му редуциране по размер в рамките на чл. 54 от НК е недопустимо.
