Комисията по правни въпроси преодоля ветото на президента Румен Радев и повторно гласува превърналите се в спорни промени в Изборния кодекс, предаде репортер на БГНЕС.
Текстовете подкрепиха 14 народни представители, без нито един „против“ и „въздържал се“.
Въпреки че президентът Румен Радев призова БСП, които отсъстват от пленарните заседания от две седмици, да се завърнат при разглеждането на президентското вето, техни депутати днес не участваха в гласуването в комисията. Очаква се представители от левицата да не влязат и на обсъждането на текстовете в пленарна зала.
Още в началото на днешното заседание от ГЕРБ препотвърдиха намерението си да предприемат законодателна инициатива за връщане на старото положение при преференциите веднага след гласуването в комисия, но от ДПС ги посъветваха да изчакат да стане ясна „съдбата на закона“ в пленарна зала. Депутатът от движението Хамид Хамид обяви, че ДПС ще внесе свое предложение „на първата минута“ след гласуването на ветото в зала.
От ДПС дори упрекнаха управляващите, че са обърнали мнението си по този въпрос. „Колкото до прословутите преференции, ще кажа една шега. Днес е денят на палачинката, почти в цял свят го празнуват. Честит празник, колеги от ГЕРБ”, заяви Хамид.
„Политизирането на факти и обстоятелства може да доведе до изкривяване на общественото възприятие, в една или друга посока“, коментира на свой ред депутатът от ГЕРБ и председател на комисията Данаил Кирилов, според когото няма нищо противоконституционно в преференциите.
Той засегна и въпроса за машинното гласуване, което според него ще доведе до технически проблеми в изборния процес. „Не препятстваме този способ, но сме длъжни да предупредим избирателите, че не машините и хартиите ще ни решат политическите проблеми и проблемите с доверието. Създаваме си ги сами“, смята Кирилов.
За да защити мотивите на президента, на заседанието присъстваше неговия секретар по правни въпроси проф. Емилия Друмева. В изказването си тя подчерта, че завишеният праг на преференциите е „отстъпление от постиженията в нашето изборно право“, защото изборите са реална форма на участие на гражданите в политическия живот на страната.
Във ветото си президентът атакува и някои други текстове. Според държавния глава не само изискването за повсеместно въвеждане на машинното гласуване се забавя, но неясни остават и критериите, по които на изборите през 2019 г. ще бъдат определени най-малко 3000, респективно 6000 избирателни секции, за поетапното му въвеждане. Предвидено е, че Централната избирателна комисия (ЦИК) определя броя и номерата на избирателните секции, в които ще има машинно гласуване, но президентът напомня, че няма уредба въз основа на какви критерии ще стане това определяне. /БГНЕC
