Започва Страстната седмица. СТРАСТНАТА СЕДМИЦА наричат дните на Христовите страдания (използва се старобългарската дума страсти) от влизането на Исус Христос в Йерусалим за Пасха до смъртта му. Ето защо, всеки от дните от понеделник до събота е наречен Велик.
Велики понеделник — Иисус Христос влязъл в Йерусалимския храм и го намира пълен с търговци. Божият Син изгонил търговците, защото храмът е дом за молитва, а не тържище. В Евангелието се говори за проповедта на Иисус в храма и изреченото от него проклятие над безплодната смокиня – символ на човешката душа, която не познава молитвата, покаянието и не носи духовни плодове.
Велики вторник — Христос проповядва в храма и дава своите последни нравствени наставления; разказва притчата за десетте мъдри девици, очакващи идването на Господа и притчата за талантите; Христос прави пророчества за съдбата на град Йерусалим.
Велика сряда — Христос е посетен от покаяла се грешница, която в притеснението си счупва съда с драгоценното миро; провежда се Тайната вечеря на Божия син с Апостолите, по време на която Той им казва, че един от тях ще Го предаде; Юда излиза и Го предава, а през нощта срещу четвъртък Христос се моли в Гетсиманската градина до идването на предателя и залавянето Му.
Велики четвъртък — Произнасена е смъртната присъда над Иисус Христос и е потвърдена от Пилат Понтийски.
Велики (Разпети) петък — ден на великите страдания на Иисус; Христос приел смирено съдбата си да бъде унижаван, обруган, бичуван, бит с плесници, накичен с венец от тръни на главата, нарамен и принуден да носи при изкачването към лобното си място тежкия кръст, на който ще бъде разпънат; разпънат е на Голгота между двама разбойници и издъхва в мъки. Станало слънчево затъмнение и земетресение.
Велика събота — ден на оплакването и погребението на Иисус Христос от майка му Света Богородица и жени, носещи миро; гробът му е запечатан и пред него е поставена стража. В българската православна традиция всеки от дните на Страстната седмица се отбелязва по особен начин:
Първите три (Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда) са отредени за разтребване вкъщи, като на рутинната дейност се придава и символично пречистващ характер — прави се за здраве.
На Велики четвъртък се спазва строга забрана за работа, боядисват се великденските яйца.
На Велики петък (наричан още Разпети петък) в Западна България се украсяват боядисаните яйца с различни мотиви . Ходи се на църква и се минава под масата три пъти за здраве.
На Велика събота“ Обикновено се месят и пекат обредните великденски хлябове.
От Лазаровден до Томина Неделя( Неделя след Великден) не се ходи на гробища и не се прави помен за починалите.
