Тричленен състав на Върховния административен съд потвърди правото на еднополова двойка да пребивава на територията на Република България.
Решението на върховните магистрати не касае еднополовите бракове, а се отнася само и единствено до правото на граждани на ЕС да пребивават законно продължително на територията на друга страна-член на Общността, в случая Република България.
Решението по административно дело № 11558 от 2018 г. не подлежи на обжалване. То беше образувано по касационна жалба на Дирекция „Миграция“ към МВР против решение 4337/26.06.2018 г., постановено по административно дело № 3500/2018 г. на Административен съд – София-град.
От представените по делото писмени доказателства безспорно е установено, че едното физическо лице е подало заявление за издаване на разрешение за продължително пребиваване на член на семейството на гражданин на ЕС в Република България. Заявителят е гражданин на Австралия, сключил граждански брак с лице от същия пол, гражданин на държава – членка на ЕС, съгласно представен документ за граждански брак от 01.06.2016 г., изготвен в Бретвил Сен Лорен, Франция.
Съгласно параграф 1, т 1, б. „а” от Допълнителните разпоредби на Закона за влизането и пребиването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз, които на са български граждани, и членовете на техните семейства (в приложимата редакция преди доп., бр. 34 от 2019 г.), член на семейството на гражданин на Европейския съюз“ е лице, с което гражданинът на ЕС е сключил брак или има фактическо съжителство, удостоверено с официален документ, издаден от друга държава – членка на ЕС.
Съгласно Директива 2004/38 понятието „съпруг/съпруга“ е неутрално от гледна точка на пола и съответно може да обхваща съпруга от същия пол на съответния гражданин на Съюза. В този смисъл са и редица решения на Съда на Европейския съюз.
Според върховните магистрати държавата – членка на ЕС не може да се позовава на своето национално право, за да откаже да признае на своя територия, единствено за целите на предоставянето на производно право на пребиваване на гражданин на трета страна, сключения от него брак с гражданин на Съюза от същия пол в друга държава – членка в съответствие с нейното право (в този смисъл решение от 05 юни 2018 г., Coman, С-673/16 C, т. 36).
Държавите членки трябва да спазват правото на Съюза, и по-конкретно разпоредбите на Договора относно признатата на всеки гражданин на Съюза свобода да се движи и да пребивава на територията на държавите членки. Изрично в т. 39 от решението по дело С-673/16 Съдът на ЕС е посочил, че да се остави на държавите членки възможността да допускат или да не допускат влизането и пребиваването на тяхна територия на гражданин на трета страна, чийто брак с гражданин на Съюза от същия пол е сключен в държава членка в съответствие с нейното право, според това дали разпоредбите на националното право предвиждат или не предвиждат брака между лица от един и същ пол, би довело дотам свободата на движение на гражданите на Съюза, които вече са я упражнили, да се различава от една държава членка в друга в зависимост от такива разпоредби на националното право.
„Заявителката е член на семейството на гражданин на ЕС като изрично следва да се подчертае, че единствено за целите на предоставянето на производно право на пребиваване на гражданин на трета страна – бракът между лица от един и същ пол, сключен в друга държава членка, в съответствие с нейното право, не накърнява института на брака в приемащата държава – членка, в случая Република България, който е дефиниран в националното право, пише в решението на върховните магистрати.
