В България няма криза, казват. Наистина ли? Под това заглавие „Дойче веле“ – България публикува анализа на Емилия Милчева.
Ето пълният му текст:
„Толкова много инвестиции“, „икономиката така върви“ – вече сме свикнали Борисов да говори като в телевизионна реклама. Но няма как да повярваме, че всичко върви по мед и масло. Множат се признаците, че сме пред криза.
Министърът на икономиката Емил Караниколов заяви наскоро, че няма информация към България да настъпва криза. А и как да е иначе, след като началникът му – премиерът Борисов – всяка седмица открива я дистрибуционен център, я цех или нова училищна сграда.
Но въпреки речите и рязането на ленти представители на бизнеса сериозно се безпокоят. Когато Германия, най-голямата европейска икономика и най-големият търговски партньор на България, е на границата на рецесия, а българският износ за ЕС през юни се е свил с 3,6%, няма как да не чуем, че камбаната бие. И дори предизборното пропагандиране на стабилност и успехи временно да я заглуши, опасността за малка икономика като българската си остава.
Ето как стоят нещата
Министърът на икономиката отчита, че в световен мащаб има икономическо забавяне, но не и че България ще бъде засегната. Ето обаче как изглеждат нещата: страните от Европейския съюз формират малко над 68% от износа на България, а най-големите ѝ търговски партньори към юли т.г. са Германия, Румъния, Италия, Гърция, Франция и Белгия. В рамките на еврозоната, където са петима от тези партньори, е отчетено значимо свиване на търговията. И още: цялата световна търговия е застрашена от свиването на германската икономика, както и от търговския конфликт между САЩ и Китай, които, впрочем, са най-големите търговски партньори на Германия. Сред тях е и изправената пред твърд Брекзит Великобритания.
Какво означава всичко това за България?
Освен значим търговски партньор, Германия е и традиционно най-голям инвеститор в България. Според проучване на “Ърнст енд Янг”, през 2018 година германски проекти са създали най-много работни места в България. А по данни на БНБ, най-големите нетни потоци по преки инвестиции идват пак от Германия.
Така че: дори един министър да не може да се похвали с впечатляваща експертиза, не е чак толкова трудно да се досети, че когато кризата чука на вратата на съседите, скоро ще навести и теб.
В България обаче властта предпочита да не се занимава с лоши новини. Което означава, че няма никакво намерение да произнася публично думи като “криза” и “рецесия” – за да не плаши избирателите. Докато в Германия управляващите обмислят различни мерки, за да предотвратят забавяне на растежа, българските управници не показват признаци на тревога. Сигурно защото имат вяра на властта в Берлин.
Икономиката така върви, а покана за еврозоната няма…
“В България вече има толкова много инвестиции, че няма работна ръка, макар че продължаваме да търсим големи инвеститори, например от Германия и Южна Корея като Фолксваген и Хюндай”, заяви през август Борисов в Туркменистан. В индустриалната зона край Божурище пък има наплив от “няколко огромни инвеститори”. И изобщо – „икономиката така върви, че не можем да смогнем с инфраструктурата” (пак Борисов).
Вече сме свикнали премиерът да говори като в телевизионна реклама. Но в публикуваната тази пролет макроикономическа прогноза на Министерството на финансите нещата са си на мястото. Там се прогнозира умерена инвестиционна активност за 2019, както и пазар на труда, който е изчерпан откъм “възможностите за нарастване на заетостта”. Увеличаването на несигурността, свързано с нестабилната външна среда, ще се отрази и в по-слабо представяне на частните инвестиции, пише в прогнозата.
Дори и да повярваме, че всичко в България върви по мед и инвестиции, едно неизпълнено обещание, позабравено покрай евроизборите и предстоящия местен вот, разваля картината. Записано е в правителствен план за действие: присъединяването на България до юли т.г. към т.нар. чакалня на еврозоната и към банковия съюз. Но ето, че не се оправда оптимизмът на премиера, който от лятото на 2018 до ранната пролет на 2019 все повтаряше как през юли ще влезем в чакалнята на еврозоната. Властта очевидно е решила да ни спести защо това не се случи и кои от критериите не сме успели да покрием.
Криза ли?
И вместо да се занимава с такива лоши новини, премиерът обеща нови увеличения на заплатите в бюджетната сфера. Конкретните параметри на тази щедрост ще станат известни точно покрай местните избори, насрочени за 27 октомври – дотогава ще е ясно кой какво получава в проектобюджета за догодина. Или както казахме още в началото: никой няма информация към България да настъпва криза.
