Българският туристически съюз (БТС) е една от най-старите обществени организации в България. Създаден е още през 1895 г. от писателя Алеко Константинов.
До 2011 г. БТС e със статут на спортна федерация, което позволява на членовете й да участват в състезания, да получават държавно финансиране, да кандидатстват по различни проекти.
Този статут обаче е отнет заради задължения към държавата. Целта на ръководството на БТС е да си го върне отново. Сега организацията се оказва в ситуация, в която трябва да избира – или да прехвърли на държавата една от най-хубавите си хижи, или да си остане без статут.
Представители на организация приемат това като изнудване. Основната причина БТС да натрупа дълговете е строежът на една друга хижа – тази под връх Мусала. Нейното изграждане е финансирано от държавата, но проверка установява, че голяма част от парите не са използвани по предназначение и туристическият съюз трябва да върне парите.
Години наред държавата не предприема действия, за да си събере дължимото. Едва през 2016 г., и то след журналистически натиск, спортният министър Красен Кралев поема публичен ангажимент, че ще предприеме мерки за изчистване на дълговете. Той започва конкретни действия през 2017 г., но по това време вече са изпуснати всички давностни срокове и това е доказано пред съда.
Така, по документи, БТС вече не дължи нищо и формално не би трябвало да има пречка да върне статута си. Но през 2020 г. Красен Кралев поставя условие, че туристическият съюз ще получи ранг на национална организация, само ако прехвърли на държавата по-голямата част от собствеността си върху хижа “Трещеник”.
Защо министърът си пожелава точно тази хижа и какви са интересите в региона около нея? Възобновени ли са плановете за ски курорт в района? И как покрай тази история отново изскочи позабравеното име на Антоан Николов. Отговорите са в следващите редове:
Хижите, които изчезват
С възникването на туристическото движение в България започват да се строят и места за подслон. В много от случаите с дарения, доброволен труд и тежка работа на ръка. През 50-те години на миналия век започва изграждането на хижи с финансовата подкрепа на държавата. Сградите често се намират на труднодостъпни, но пък красиви места. Собственици са местни туристически дружества или БТС. В последните години атрактивни хижи преминават в частни ръце при непрозрачни условия, други са занемарени или са дадени под наем с неизгодни договори. Заради липсата на държавно подпомагане БТС трудно може да поддържа сградния си фонд в планината.
В момента едни от най-ценните останали активи на БТС са обектите в планината Рила – в района на Мальовица и хижа “Трещеник. Но това също е напът да се промени, защото малко преди Коледа Министерският съвет възложи на спортния министър Красен Кралев да сключи договор за закупване на близо 80 на сто идеални части от имот в землището на град Якоруда заедно с построената в имота масивна сграда. Става въпрос за хижа „Хотел Трещеник” с разгъната застроена площ от над 2300 квадратни метра. Имотът е собственост на БТС. Министърът мотивира решението с непогасен дълг на хотела към държавата в размер на над 1,6 млн. лв. По тази причина Кралев предлага уреждане по схемата „дълг срещу собственост“.
Защо Кралев иска “Трещеник”?
Министерство на младежта и спорта не отговори на въпроса какви са причините Кралев да поиска точно този обект. Не е ясно и защо го прави, след като дълговете на туристическия съюз са погасени по давност, а причината да бъдат натрупани е новата хижа „Мусала“. Но министърът не иска нея.
Възможен отговор на този въпрос откриваме в протокола от последното общо събрание на БТС. Председателят Венци Росманов казва, че след среща с министъра на спорта Красен Кралев е станало ясно, че са „харесали „Трещеник“, защото „Мусала“ не става. Били са пет години там негови служители (на министъра – б.а.) на празнуване на Нова година… Близо било до Белмекен. Това са неговите думи и на неговия юридически екип, защото са ходили там“.
От протоколи към заседанията на Управителния съвет (УС) на БТС става ясно, че искането на министъра е срещнало отпор, защото част от ръководството на съюза не са съгласни с такава сделка. От думите им става ясно, че възприемат това като изнудване.
“Това е натиск. Това е сценарий. Аз няма да гласувам за „Трещеник” казва Красимир Статков, член на УС, по време на заседание в края на юли 2020 г.
“110 хил.лв. субсидия губи БТС на година без този лиценз”, обяснява на същото заседание председателят на БТС Венци Росманов. Адвокат Иванка Стефанова от инспектората на БТС казва, че „още на срещата с министъра заявих, че тези пари са погасени по давност. Той каза: Аз не искам хижи, аз не искам собственост. След 2 часа си промени мнението. Това е повод да натиска БТС и връщането на тези пари не е условие за издаване на лиценз. Повтарях, че трябва да се внесат документи в Министерство на младежта и спорта за лиценз и ако ни откажат, да отидем на съд”.
Сделката за прехвърляне на хижа „Трещеник“ е обсъждана няколко пъти от УС на БТС. “Три пъти вкарваха точката за прехвърляне на „Трещеник“ в управителен съвет и три пъти не я приемаме”, каза за Свободна Европа Георги Гацин от Управителния съвет. В крайна сметка решението за хижа “Трещеник” е поставено за гласуване на Общо събрание и е внесено като предложение за “съвместно стопанисване с Министерство на младежта и спорта на хижа-хотел „Трещеник”, а не продажба. От протокола на Общото събрание става ясно, че с тази формулировка всъщност е дадена зелена светлина за прехвърляне на част от собствеността върху хижата на министерството.
Сделките със земите около Якоруда
Действията на БТС и Министерство на спорта са част от поредица от сделки, които се случват в района на „Трещеник“ и на пръв поглед нямат общо помежду си.
През 2012 г. Министерството на земеделието, под ръководството на Мирослав Найденов, одобрява заповед за продажба на над 63 дка горска територия в района Трещеник на фирма „Карекс 2003“ за изграждане на лифт до връх Нехтеница и ски писта. Това става ясно от документите, изпратени тогава до Комисията за борба с корупцията по високите етажи на властта към Народното събрание. Цената на сделката е под 6 лева за квадратен метър. Именно ниската цена привлича вниманието към тази сделка.
По това време управители на “Карекс 2003” са Красимир Кръстев и Александър Аврамов. Публикация на в.”Сега” от 2013 г. твърди, че Кръстев е бил в ръководството на „Карекс Инженеринг“, която е приемана за близка до бившия председател на Столичния общински съвет (СОС) Антоан Николов. Към днешна дата основен собственик на “Карекс 2003” е сестрата на бившия председател на СОС Антоан Николов – Десислава Николова.
През 2019 г. има нова сделка с тези земи. Те са продадени от „Карекс 2003“ на фирмата “Авеста трейд”, чийто основен собственик също е Десислава Николова. Според публикации във вестник “Капитал” “Авеста трейд” е новото име на бившата общинска фирма „Триадица“, която беше приватизирана от работническо-мениджърско дружество през 1999 г.
И наемателят на хижата е…
Оказва се, че фирмата „Карекс 2003“, която е купила земите около „Трещеник“ от Министерството на земеделието към момента е и наемател на хижата. Фирмата има договор с БТС, вписан в Агенцията по вписванията.
Според сайта на БТС хижа “Трещеник” има капацитет от 78 места, в стаи с 2 легла със самостоятелни санитарни възли, 8 апартамента, три туристически спални с по 6 легла с етажни санитарни възли и бани, локално отопление, ресторант със 100 места, дневен бар с 45 места и лятна тераса с 25 места. Разполага също така с конферентна зала, интернет, билярд, фитнес зала, сауна, ски писта с влек, паркинг. Месечният наем за всичко това, към края на декември, е 400 лв. Той е намален временно по предложение на председателя на БТС Венци Росманов с аргумента, че обектът “не е в експлоатация поради отдалечеността от големите туристически маршрути и невъзможността да генерира достатъчно финансови постъпления”.
Свободна Европа изпрати въпроси на посочения на сайта на хотела мейл за връзка с фирма „Карекс 2003“, за да разбере какви са намеренията на фирмата за развитие на ски курорт, строителство на лифт и ски писта в района на хижа „Трещеник“, но не получи отговор.
Няма отговор и от централата на БТС за причините, поради които съюзът се отказва от собствеността си. По телефона изпълнителният секретар Румен Драганов каза, че според юристи „министерството няма право да си събере парите по закон, но това не означава, че те не са дължими“.
Тази история засега няма край. Не получихме отговор на въпроса защо министърът иска тази хижа, нито какви са плановете след това. Мълчи и собственикът на земята наоколо, който случайно се оказа наемател на хижата. И защо БТС се отказва от собственост, за да погаси дълг, който вече не съществува?
Липсата на отговори и съвпадението на имена и собствености подсказват, че план има. Но се крие от публиката.
Източник: svobodnaevropa.bg (Генка Шикерова)
