Британското издание със статия за политическата обстановка в страната
Вярата на баща ми в комунизма се изпари по време на лято на непоколебима работа на доковете на Черно море. Подобно на всички добри млади български комунисти, той трябваше да предприеме няколко месеца усърден труд по време на университетските ваканции, разтоварвайки товари, преди да се върне към обучението си. Тогава видя как работи икономиката – или не. Всичко беше в играта на системата. Най-добрите работни места и най-доходоносните договори отидоха на членовете на партията и стопаните. Той започна да работи по своя план за бягство. Години по-късно той абдикира от своя юрисконсулт, като командирова в посолство в Близкия изток и избяга на Запад.
Често се чудя какво би станало, ако нашето семейство беше останало, като се има предвид, че моята родна България вече е член на Европейския съюз. Но не отнема много време, четейки вестниците му, за да разберете колко малко се е променило. Конспирацията и параноята остават, но този път те се подпомагат и се подпомагат от милиарди за финансиране от ЕС. И докато тези, които управляват страната, правят шумове от ЕС, те не изпитват проблеми от Брюксел. Това е скандал. Но малцина извън пропадащите държавни грижи.
България има съмнителното разграничение да има най-високо ниво на корупция в ЕС, според Transparency International. Но едва сега шенагите около настоящия премиер Бойко Борисов – бивш пожарникар – най-накрая получават известно международно внимание. Снимки на Борисов, който спи в спалнята си с 9-милиметрова пистолет Glock и пакети от 500 евро бележки, пълнени в чекмеджето му, са изтекли и изпратени по целия свят, както и записи от телефонните му разговори, обсипани с нецензурни думи и заговори. Борисов се опита да отхвърли снимките, като се аргументира (в действителност), че всеки трябва да знае, че министър-председателят на най-корумпираната държава-членка на ЕС трябва да спи с пистолет. Неговите нарушители са били, за да го вземат, той каза: „Всичко, което липсваше, беше малко момче до мен“.
Но дори и в страна, впрегната от корупция, всичко това поражда въпроси. Акцентът на продължаващите антиправителствени протести са връзките на Борисов към двама мъже: Ахмед Доган, който управляваше етническата турска партия в България, и Делян Пеевски, който контролира повечето вестници. Протестите избухнаха миналия месец, след като се появи информация, че правителствените служби за сигурност защитават луксозното черноморски комплекс на Доган, отрязвайки достъпа до обществения плаж наблизо. Христо Иванов, бивш министър на правосъдието, който сега оглавява антикорупционната партия „Да“, кацна на плаж, като заяви, че иска да постави българско знаме в пясъка. Той засне каскадьора на мобилния си телефон, пусна го в социалните медии и последва хаос. Основният въпрос, който хората задават: защо Борисов позволява парите на данъкоплатците да се използват за осигуряване на сигурност на частен милиардер?
Това е доста неопределимо, но Борисов намери съюзници в транснационалната Европейска народна партия, най-голямата група в Европейския парламент. Манфред Вебер, лидер на групата на ЕНП, излезе с изявление в подкрепа на „борбата срещу корупцията“ на българското правителство. С протестите все още продължават – а българските граждани скандират „Мафия“ извън парламента си – предизвикател Борисов някак си осигури пакет от 29 милиарда евро от ЕС. Един протестиращ вдигна табела, която попита: „ЕС, слеп ли си?“
Най-вероятният отговор е, че ЕС вижда това, което иска да види. Борисов се позиционира като единственият лидер, който може да задържи България на проевропейска траектория и това изглежда е достатъчно за Брюксел. Един български източник, който има връзки с ЕС, ми казва, че Борисов се разглежда като канал за Турция: „Известно е в Брюксел, че ако Меркел иска да стигне до Ердоган, тя може да премине през Борисов. Той е политическа кабина за наем: стига да продължава да казва „да“, той ще получи златния си душ от евро. “
Това може да е краткосрочна стратегия. Сега българите се питат кой друг е в мрежата на Борисов и дали може да включва сили извън парламента, които в никакъв случай не са приятелски настроени към европейските интереси. Поддържаните от ЕС планове за тръбопровод, който би намалил зависимостта на България от руския газ, многократно са били възпрепятствани от българската държава и – някои казват – руските интереси в страната.
Юлиан Попов, министър на околната среда в бивше българско правителство, каза, че страната му предлага лесни стратегически избори за Москва: „Югоизточна Европа е най-евтиният начин за Русия да дестабилизира ЕС. През последните 30 години съществува вакуум, така че корумпираните сили могат да повлияят на нещата. „
Сега Борисов е под натиск да подаде оставка, но далеч не е сигурно, че ще го направи. Независимо кой е отговорен, казва Попов, „ЕС трябва да направи много по-задълбочен анализ на стратегическата корупция. Голяма част от парите могат да бъдат отчетени на хартия – но ЕС трябва да проучи кой получава договорите и колко компетентна е инфраструктурата, която се доставя. Те възнаграждават лоялността за сметка на върховенството на закона. „
Красен Станчев, професор по икономика в Софийския университет, твърди, че паричните средства на ЕС се насочват към корупционни сили в България по два начина. Единият е чрез директно разпределяне на средства на фирми, собственост на Борисови другари. От 200 милиона евро, предоставени наскоро на собственици на селски къщи за гости, голяма част от тях в крайна сметка бяха насочени към приятели и семейства от правителствения и политическия елит. Другият канал е финансирането на националната инфраструктура, което може да бъде направено така, че да изглежда напълно законно. Проектът за изграждане на магистрала ще бъде разделен на отсечки от 10 до 20 километра, като възпира международните компании от търг. „Това прави пътя по-скъп за изграждане“, казва Станчев. „Това струва три пъти повече да се изгради километър магистрала в България, отколкото в Норвегия, въпреки терена и цената на труда в Норвегия.“
И Брюксел изглежда щастлив, че изглежда по друг начин. Иванов подозира, че толерантността на ЕС към Борисов като неговия шепот на Турция сочи далеч по-дълбоко неразположение. „Една империя е в момента на затъмнението, когато позволява нейната гранична политика да се ръководи от местните военачалници“, каза той наскоро. „Някой в Берлин прави цинично изчисление – милиард повече или по-малко, на кого му пука? Стига да купуваш добрите благосклонности на Борисов и да го държиш стабилен … на кого му пука за някакви „съвети“? “
По пътя интересите на обикновените българи са забравени. Те все още живеят в клептократична държава – и всичко, което могат да направят, е да попитат защо толкова малко се е променило.
ИЗТОЧНИК: THE SPECTATOR , Гари Пеев
