Тази нощ минаваме към зимното часово време, връщаме стрелките на часовника с един час назад, Това ще стане в 4 часа сутринта, за да се върнем към астрономическото часово време.
Корекцията на времето е с един час назад (4:00 часа става 3:00 часа). Това означава, че денонощието, в което в България се провеждат местни избори, ще бъде с един час по-дълго.
Настоящата промяна се очаква да бъде една от последните, тъй като Европейският съюз ще престане да сменя времето два пъти годишно от 2021 година. Според актуалното решение, взето по-рано тази седмица, масовото време в Европа, поне според нагласите в Страсбург ще е лятното, а тези, които предпочетат да останат в зимното ще сменят времето за последно в края на 2021 година.
Дебатът за смяната на времето започнал още преди две години. След отчитане на вредата от въртенето на стрелките Европейския парламент гласува смяната от стандартно към лятно часово време да бъде преустановена от 2020 година. Така, до 1 април догодина държавите членки трябва да съобщят на Европейската комисия в кой часови пояс избират да бъдат занапред. Предвижда се дотогава да приключи съгласуването между съседните държави, обявили предварително, че желаят да останат в един и същи часови пояс.
Очаква се Германия и скандинавските страни вероятно ще изберат стандартното часово време, докато южните държави – лятното.
Проучване на Европейската комисия показа, че българите предпочитат лятното време да остане постоянно. На същото мнение са повечето държави от южна Европа.
Преди повече от 40 десетилетия причината за въвеждане на смяната на времето е била икономическа – пестене на разходи за осветление. Оказало се, обаче, че ползите не са толкова големи. Всеки българин например пести около 54 стотинки годишно. У нас преминаването от астрономическото зимно към лятно часово време започва от 1979 година.
Последиците за здравето обаче са негативни. Медици посочват увеличаване на сърдечно-съдовите заболявания, безсънието и на пътните произшествия в периода около и след определения за смяна на часа ден.
