Съдът в Страсбург разрешава блокади, ако няма насилие

Според Михаил Екимджиев дори българският съд приема, че хвърлянето на домати и яйца е допустима проява

Блокадата на кръстовища и пътни артерии, хвърлянето на яйца и домати по сградите на институции е допустима проява на изразяване на политическо мнение.

Това заяви пред БНР правозащитникът адв. Михаил Екимджиев.

Сегашните протести и блокади преследват висша цел – „вкарването на управлението в правопорядъка“.

Съдът в Страсбург казва, че подобни протести представляват изразяване на политическо мнение, а правото на събиране и изразяване на политическо мнение са с най-висок интензитет на защита от Европейската конвенция за правата на човека, заяви той.

По думите му в две свои решения – срещу Унгария и Турция, съдът в Страсбург посочва, че при подобни политически протести държавата следва да толерира действия, причиняващи смущения в автомобилния трафик и на обществения ред, стига те да не са съпроводени с насилие.

И попита „какво толкова се смущава в свободата на движение, когато Орлов мост за 10-15 минути може да бъде заобиколен“. Според него това не е смущаване на свободата на движение, а „смущаване на комфорта на движение“.

Дори консервативният български съд е приел в 3 свои решения, че хвърлянето на домати и яйца е допустима проява на изразяване на политическо мнение, каза още адвокат Екимджиев.

Винаги се преценява контекстът и когато става въпрос за политически мотивирани акции, държавата трябва да защитава и толерира такива акции, смята той.

„Гражданското неподчинение, подобно на извънредните ситуации, с които ние свикнахме, е сериозна турбуленция в обществените отношения и обществения ред, при която в името на съблюдаване на висши ценности се допускат известни смущения в обществения ред и нарушения на по-периферни закони.“ 

„Кое е същественото? Че тези граждански протести са в името на основни конституционни принципи, които ние като общество преди 30 години сме заложили в Конституцията и които брутално се мачкат от управляващите, от премиера, от правителството, от главния прокурор. И за да излязат тези хора на улиците, това е един символен жест – това означава, че те вече са излезли от кожата си и не могат вече сетивно да понасят това управление, което ги е разочаровало, което ги кара да се чувстват засрамени, омерзени, потиснати. 

И тогава народът като суверен, негово величество народът, излиза пряко на улиците. Вече отказва да спазва формалните правила – да действа чрез своите посредници: народните представители в парламента и институциите, и директно – от улиците, заявява, че иска промяна. Той не иска да договаря с тези управляващи. Това е смисълът на гражданското неподчинение. Това различава гражданското неподчинение от, да кажем, вандалските шествия на футболни агитки, които са самоцелни и целят само смущаване на обществения ред“, коментира още Екимджиев.

Comments

comments