Българската стопанска камара се обяви против отлагането с 6 месеца на влизането в сила на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, става известно от съобщение до медиите.
Поводът е решението на правителството да предложи на Народното събрание да удължи срока за влизане в сила на закона до 1 юли, което стана известно в сряда. То идва след заплаха от протести тип “ жълти жилетки“. Представители на дребния бизнес в сектора недоволстват срещу нови финансови изисквания, които според тях ще ги доведат до фалит и бизнесът им ще бъде иззет от едрите играчи.
Според позицията на БСК обаче „подобно действие би било пореден удар върху законността и прилагането на ефективни мерки за борба със сивата икономика и контрабандата. Развитието на икономиката в една държава се случва преди всичко благодарение на предприемачите, а те работят успешно само в условията на спокойна и предвидима бизнес среда“.
Добавя се, че съществува тревожна тенденция за непрекъснати промени в законодателството, което според тях генерира нестабилност и невъзможност за дългосрочно планиране на стопанската дейност. Според БСК съществува „притеснителна практика Народното събрание да оперира като подчинена структура на изпълнителната власт, а изцяло нови закони или промяна на действащи норми да стават в стахановски стил, без необходимата експертна обосновка и обществена дискусия“. БСК настоява Министерският съвет да оттегли предложението си и да „преосмисли цялостното си поведение в сферата на нормотворчеството, като съсредоточи усилията си върху собствените си правомощия“.
Според бизнес организацията законът и проектонаредбата към него противоречат на чл. 19 от конституцията, която прогласява свобода за стопанската инициатива и гарантира еднакви правни условия за стопанска дейност, предотвратяването на злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция, защитата на потребителите, инвестициите и стопанската дейност. Асоциацията е на мнение, че проектонаредбата противоречи на европейска директива, според която „когато изискванията са дискриминационни или не са обективно оправдани от наложителни причини, свързани с обществения интерес, или когато са непропорционални, те трябва да бъдат премахнати или изменени“, както и на европейския принцип за конкурентоспособност „Мисли първо за малките“. Омбудсманът Мая Манолова вече поиска Конституционният съд да се произнесе сали има противоречие с основния закон.
