Европейската комисия съобщи вчера, че е одобрила изменение на българската оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, което позволява мобилизирането на 511 милиона евро от Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд, за да се помогне на българската икономика да се справи с неблагоприятните последици от кризата с коронавируса.
Изменението на конкретната програма, за която съобщи ЕК, е възможно благодарение на гъвкавостта, предоставена в рамките на Инвестиционната инициатива в отговор на коронавируса (CRII) и Инвестиционната инициатива в отговор на коронавируса плюс (CRII +), която позволява на държавите членки да използват финансирането по линия на политиката на сближаване за подпомагане на най-изложените на пандемията сектори, като здравеопазването, малките и средни предприятия и пазарите на труда.
Това обаче са само част от европейските пари, на които България разчита. Някои от тях – като вече споменатите 511 млн. евро, са пари, вече предвидени за страната в рамките на политиките на сближаване на ЕС и са част от бюджета на съюза за периода 2014 – 2020 г. На практика те само се пренасочват от едно към друго перо заради извънредната ситуация.
Други – общо 12 млрд. евро – са част от големия възстановителен пакет на име Next Generation EU, който обаче все още не действа и по него не може да се кандидатства официално.
Целият възстановителен пакет все още не е одобрен официално в европейските институции. Той се превърна в „заложник“ на преговорите между Европарламента и Съвета на ЕС за многогодишната финансова рамка (МФР), както и на решението на Унгария и Полша да наложат вето на бюджета заради обвързването на достъпа до пари с върховенството на закона. (Подробности четете тук.)
Според вицепремиера Томислав Дончев, България ще получи грантове от Европа за общо 50 млрд. лева, но до 2030 г.
Парите по политиката на сближаване
През 2014-2020, ЕС инвестира в България 7.4 милиарда евро посредством политиката на сближаване. Благодарение на Инвестиционната инициатива в отговор на коронавируса, досега 750 милиона са мобилизирани, за да се посрещне настоящата криза и ефектите й. Част от тях са следните:
– За малкия и среден бизнес: 88.5 милиона евро, от които 75.2 милиона евро от Европейския фонд за регионално развитие, ще подкрепят за оборотен капитал, специално микро- и малки предприятия, включително самостоятелно заети лица, от всички отрасли на икономиката и на цялата територия на страната; 327 милиона евро, от които 278 милиона евро от Европейския фонд за регионално развитие, ще подкрепят малки и средни предприятия, чрез безвъзмездни средства и специални гаранционни схеми; 150 милиона евро, от които 127.5 милиона евро от Европейския фонд за регионално развитие, ще подкрепят малките и средните предприятия под формата на дялови и квази-дялови инвестиции
– За заетостта: 130 милиона евро за програми за временна заетост и субсидирана заетост; 30 милиона евро за допълнителни възнаграждения и наемане на 14 000 медицински и немедицински персонал, както и покриване на разходите за обучение, транспорт, храна и лични предпазни средства; 23 милиона евро за допълнителна помощ за 30 000 възрастни хора, както и принадлежащи към най-уязвимите групи на населението.
Парите по Next Generation EU
Това е целият възстановителен фонд, който Еврокомисията обяви в отговор на кризата. Той обаче тепърва трябва да бъде одобрен от Европейския съвет и Европарламента и да влезе в сила най-рано догодина.
За България са предвидени 12 млрд. лева грантове и до 9 млрд. лева достъп до заеми – ако държавата прецени, че има нужда от заеми, като досега според Дончев няма такова решение.
Основните суми в българския план ще отидат за зелена икономика, биоразнообразие и устойчиво селско стопанство; второто по големина перо е предвидено за регионалните икономики. Краен срок за изразходване на средствата е 2026 г., но две трети от него трябва да е договорен в първите две години. Планът би удвоил размера на публичните инвестиции в страната.
„Крайният срок за представяне на плановете е 30 април 2021 г. Комисията обаче насърчава държавите членки да представят своите предварителни проектопланове от 15 октомври 2020 г. (…) Комисията вече има пълна готовност да си сътрудничи с държавите членки при изготвянето на техните планове“, гласи съобщение на институцията.
Подробната разбивка на Next Generation EU за България
– От Механизма за възстановяване и устойчивост – 4.3 млн. евро през 2021 – 2022 и 1.65 млн. евро през 2023.
– По Фонда за справедлив преход – 673 млн. евро от Next Generation EU и 505 млн. евро от цялата Многогодишна финансова рамка (МФР).
– Само за 2021, 438 млн. евро по React EU (Recovery Assistance for Cohesion and the Territories of Europe) – помощ за възстановяване в полза на сближаването и териториите на Европа. Това е инициатива, която продължава и разширява мерките за реакция и възстановяване, осъществявани чрез Инвестиционната инициатива в отговор на коронавируса и Инвестиционната инициатива в отговор на коронавируса – плюс. През 2020 г. тези допълнителни средства ще се предоставят чрез целенасочено преразглеждане на настоящата финансова рамка, а през 2021-2022 г. – чрез Next Generation EU.
Средства от нея ще могат да се използват за вече направени разходи със задна дата от 1 февруари 2020 г. и до 2023 г., а не до 2022 г., както бе предложено в началото, обясни на пресконференция евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Андрей Новаков, който е докладчик по темата. Еврокомисията ще одобрява предложенията на държавите членки в рамките само на 15 работни дни.
Средствата ще преминават през вече съществуващи оперативни програми, така че ще има нулева бюрокрация, каза още той. През ОП „Развитие на човешките ресурси“ ще минават плащания за медицински персонал, както и подкрепата за наетите и самонаетите лица. През „Региони в растеж“ – средства за техника и консумативи за болници и лаборатории. През „Иновации и конкурентоспособност“ ще минава подкрепата за малки и средни предприятия. През „Наука и образование“ ще се отделят средства за ресурси за дистанционно образование.
Източник:dnevnik.bg
