Искането на правосъдния министър Надежда Йорданова за предсрочното прекратяване на мандата на главния прокурор Иван Гешев отразява субективните й заключения и политически съждения. То е личната й оценка за професионалните и нравствени качества на главния прокурор и не съответства на утвърдените правни стандарти. Това е основната защитна линия на Гешев, отразена в становището му до Висшия съдебен съвет по искането на Йорданова. Днес кадровиците заседават по допустимостта на искането на министърката. Заседанието им се излъчва онлайн на сайта на съвета.
Според Гешев внесеното предложение по същество е продължение на институционалния натиск срещу прокуратурата от законодателната и изпълнителната власт, „който вероятно цели персонална смяна на главния прокурор, овладяване на прокуратурата и подчиняването ѝ на политически и икономически интереси“.
На влизане в съвета преди малко Гешев отново повтори, че предложението на Йорданова е „правно нищо“ и нападение срещу държавността. Според него то е писано поне от трима души, които не са юристи. „Причиних си да го чета два пъти“, посочи Гешев. И допълни, че „някой разбира върховенството на правото като нещо, което е било налице по времето на другаря Живков и другаря Брежнев“. Главният прокурор смята, че цените, а не съдебната реформа интересуват обществото, а прокуратурата е „последната преграда пред беззаконието и практиките от едни други времена“.
Заседанието на съвета започна със спор може ли министърът на правосъдието да го председателства. Йордан Стоев от Прокурорската колегия обяви, че тъй като предложението е внесено от Йорданова, е редно тя да не ръководи заседанието. По закон министърът председателства заседанията на Пленума на съвета, без да има право на глас при вземането на решението. Атанаска Дишева защити правото й и посочи, че това са процедурни хватки.
В становището си до ВСС Гешев сочи, че предложението на Йорданова е в противоречие с Конституцията, Закона за съдебната власт и Наказателно-процесуалния кодекс, „а като цяло и с общата теория на правото, функционирането на властите и развитието на съдебната реформа“. Според него в искането има „редица пропуски, противоречия и грешки, включително сочени събития, които не са се състояли“. Освен това обстоятелствата, въз основа на които се прави извод, че има основания за предсрочно освобождаване, не са свързани конкретно с действия или бездействия на главния прокурор, а по закон отговорността е лична, се казва в становището.
Гешев оспорва всеки пункт от искането на министърката, макар че Висшият съдебен съвет прие такива правила за разглеждането му, че услужливо да елиминира част от основанията още по допустимост.
В искането например е записано, че след боя зад колоните на Министерския съвет на 10 юли 2020 г., Гешев е написал в Туитър, че „прокуратурата застава зад законосъобразните действия на МВР срещу провокациите на платените агитки на Черепа и други олигарси“. Според Йорданова това е недвусмислено послание към наблюдаващите прокурори, които ще трябва да разследват полицаите (разследване за полицейското насилие има, но прокуратурата и до днес крие какво се случва с него, б.а.). Гешев отговаря, че това е абсолютно несъстоятелно и че за тези съмнения на Йорданова нямало „годни доказателства“.
Вторият пункт от предложението е заради поддържаното от прокуратурата искане пред Европейския парламент за сваляне на имунитета на Елена Йончева. Наскоро ЕП отказа да свали имунитета на Йончева, обявявайки, че тя е жертва и наказателното производство срещу нея цели да навреди на политическата й дейност. Гешев се оправдава, че ЕП е сезиран не от него, а от предшественика му Сотир Цацаров. А Гешев не можел да се меси по конкретни дела, а Йорданова не сочела „кои са законовите разпоредби, които му дават това право или го задължават“ да го оттегли.
За случая „Жоси“ Гешев твърди, че Йорданова не е конкретизирани „лични действия на главния прокурор“. Освен всичко по случая имало прокурорска преписка, която приключила с отказ да се образува разследване, защото не били открити данни за престъпление.
Гешев не смята за укоримо и че е изпратил на Българския хелзинкски комитет книгите „Под игото“, като отбелязва главата „Батареята на Зли дол“, както и сборник разкази на Йордан Йовков, където е отбелязан разказът за циганката Божура, който започва с описание как майка й се възползва от състраданието на хората към нея. Йорданова сочи това като неуважително, подигравателно и враждебно отношение към неправителствени организации, отделни личности и юридически общности.
Колкото до случая „Гебрев“ и двойния стандарт на държавното обвинение, отговорът на Гешев е, че делото е спряно, а не е прекратено, че обществото е периодично информирано за развитието му.
