Всяка година има изненадани, въпреки че законът действа от 2009 година“. Това каза пред БНР Николай Маринов, ръководител на Главна дирекция „Земеделие и регионална политика“ в Министерството на земеделието и храните, по повод протестите през миналата седмица в Хаджидимово и Гърмен, когато собственици изразиха недоволството си заради начина, по който за обработка се разпределят земите, по-известни като „бели петна“. Маринов обясни:
„Оказа се, че при обработката на земята и най-вече когато България влезе в ЕС и започнаха да се получават субсидии, много от земеделските стопани обработваха земята на собственици, без да заплащат за това и без да има сключени договори. Това наложи държавата да вземе мерки и да направят така наречените „споразумения“ в закона. Практиката дойде от само себе си – много от арендаторите не плащаха за това, че обработват земите на хората, затова се въведе едно законово изискване – всяка година до 31 юли всеки един, който ще обработва земята си за следващата стопанска година, да подаде декларация, че той ще обработва. Едновременно с това той представя сключените наемни договори, арендни договори – за всичко това, което той ще обработва за следващата стопанска година“.
Ако до 31 юли собствениците не са подали заявление, че ще обработват земята си, се прави регистър, в който са вписани всички договори и собствени земи.
„И остават едни земи, които са свободни, в съответните масиви на съответното землище. Тези земи се наричат „бели петна“ и те са обект на споразумение между самите арендатори. Когато те успеят да се споразумеят, се казва „доброволно споразумение“, а когато не успеят –„служебно разпределение“. Тук става въпрос да може земята да се обработва и едновременно с това държавата да защити интереса на собственика на земята. В случая, всеки арендатор е задължен, след като е издадена заповедта за споразумението, в срок до февруари той трябва да заплати така наречените „бели петна“.
Арендаторът задължително плаща за обработка на „белите петна“ средната рентна цена на декар за съответното землище, обясни Маринов в предаването „Преди всички“:
„В Добричко стига до 100 лева на декар, в Благоевградско 25-30 лева на декар в зависимост от качеството на земята и от съответните добиви. Тези средства се внасят по сметките на съответната Областна дирекция „Земеделие“ и се съхраняват в продължение на 10 години. Всеки един от собствениците на земя или наследник на тази земя – с едно удостоверение за наследници, може да отиде и да заяви претенциите си“.
Много от собствениците на земя се възползват от регламента и получават средствата си от областните дирекции. Ако декларациите са подадени до 31 юли, по никакъв начин не може да се случи конфликт за т.нар. „бяло петно“.
До 15-ти август има срок за корекции, а регистрите са публични, допълни Николай Маринов.
Източник: БНР
