Изчезна статистиката за отписаните 10 млрд. лв. дългове.
Сметната палата е изтрила постфактум десетки таблици със статистика от ключовия си одит за ефективността на събирането на данъците от Националната агенция за приходите (НАП), установи проверка на Mediapool. Данните, в които се съдържаше найважната информация от одита, са премахнати от официалния доклад от проверката известно време след публикуването му. Одитът на НАП се чакаше около две години, а резултатите от него бяха обявени пред обществеността на 5 септември.
Тогава публичният доклад съдържаше десетки приложения с необявявани досега от НАП данни за събирането на данъци, осигуровки и други публични вземания. Почти всички таблици включваха статистическа информация за дейността на НАП. Имаше единични примери за данни относно няколко фирми, за които вероятно е имало основание да бъдат заличени.
Както Mediapool писа, за първи път в одита бе обявено, че през 2016 г. НАП е отписала дългове за 10 млрд. лв. – статистика, която вече не може да бъде открита. От доклада ставаше ясно още, че към 31 декември 2016 г. НАП има да събира умопомрачителната сума от 29.8 млрд. лв., какъвто е общият размер на просрочените публични държавни вземания към тази дата. 85% от тези пари са трудно събираеми или несъбираеми, пишеше в таблиците. Едва около 2.3 млрд. лв. са събираемите дългове, а 1.5 млрд. лв.- частично събираемите. За да не набъбва снежното кълбо на несъбираемите дългове, от 2016 г. агенцията си издейства промяна в закона, която ѝ дава право служебно да отписва дългове, за които е изтекла абсолютната давност от 10 години. Благодарение на тази разпоредба само през 2016 г. НАП е отписала дългове за 10 млрд. лв., от които 9.4 млрд. лв. са по ревизионни актове. Сметната палата е решила да цензурира всичките приложения в доклада с мотива, че става дума за данъчно-осигурителна тайна. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс обаче изрично пише, че въпросната тайна включва „конкретни индивидуализиращи данни“ за данъкоплатците относно банковите им сметки, размера на доходите и данъците им и търговската им дейност. Тоест, статистиката за работата на НАП в одита на Сметната палата по никакъв начин не може да се счита за каквато и да било тайна. Проверките на НАП са традиционно едни от най-чувствителните одити, които палатата прави. Те се отнасят до дейността на Министерството на финансите, което може да влияе върху бюджета на палатата.
Неслучайно, преди време в интервю за Mediapool председателят на Сметната палата Цветан Цветков предложи бюджетът на институцията да бъде самостоятелен, част от държавния бюджет, без възможност финансовото министерство и правителството да правят корекции по него. „В противен случай има конфликт на интереси между палатата като контролиращ орган и изпълнителната власт, която е обект на нашите проверки. Има риск при неудобна критика от наша страна да има негативна корекция в бюджета на палатата. Това би ни поставило в зависимост от изпълнителната власт“, каза тогава Цветков.
Източник: Mediapool.bg
