Предложението на управляващите да създадат фигура на т.нар. независим прокурор, който да има право да разследва главния, е само временно решение на проблема с отговорността на главния прокурор. Дори и като временно решение, за да проработи предложеният механизъм, трябва да има някои промени.
Това са само част от критиките, които прозират в становището на ръководителя на дирекция „Човешки права“ към Съвета на Европа Кристоф Поарел, изпратено до България, в което се сочат недостатъците и препоръки към предложенията на ГЕРБ за промени в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт, които касаят отговорността на главния прокурор.
Според Поарел, за да бъде работещ законопроектът, дори и временно, трябва да има промени, които да предвиждат по-строг регламент за назначаване и отчетност на специалния прокурор, възможност той да разчита на разследващите от МВР, да може да стане съдия след края на мандата си и да може да разследва и заместници на главния прокурор.
Управляващите могат да помислят и за съвсем друг подход – съдия да разследва главния прокурор и да има списък от съдии, които ad hoc да бъдат назначавани за прокурори по разследването срещу обвинител №1, се посочва още в становището на ръководителя на дирекция „Човешки права“ към Съвета на Европа Кристоф Поарел.
На 15 декември 2020 г. Поарел е изпратил писмо, в което оценява положително възможността за назначаване на независим прокурор. Според него предвижданата самостоятелност на този прокурор би била засега недостатъчна при разследване на главния прокурор и висшестоящи служители, съобщава БТА.
На 18 и 19 януари тази година той е изпратил допълнителни препоръки, в които е посочил, че обсъжданите законодателни промени биха представлявали временно решение. Поарел е препоръчал по-строги мерки за назначаването и отчетността на независимия прокурор, за сътрудничеството му с МВР, за възможността след края на мандата да бъде назначен за съдия, за разширяване на правомощията му за разследване на заместниците на главния прокурор, за осигуряване на способ за съдебен контрол над отказите му да предприеме разследване, за въвеждане на правила за отзоваване на главния прокурор.
Ръководителят на дирекция „Човешки права“ към Съвета на Европа е отбелязал, че предвижданият начин за избор на независимия прокурор не осигурява действителна независимост. Според него този прокурор трябва да работи с мандат три години. Той е предложил по-нататък да се помисли дали съдия или група съдии не биха могли да водят разследвания срещу главния прокурор.
На 19 януари управляващите предложиха трета поредна редакция на концепцията на управляващите за това кой да има правомощие да разследва главния прокурор. Според последното предложение в номинирането на специален прокурор ще може да участва целият пленум на ВСС (т.е. и съдиите), а не да бъде издиган само от прокурори.
Освен това се променя и мандатът, като той е намален от 7 на 5 години. Друга важна промяна е мнозинството, с което ВСС ще избира прокурора, разследващ главния. Въвежда се изискване за поне 15 гласа от общо 25 членове на съвета. Променени са и идеите за правомощията му, като той ще може да разследва не само главния прокурор, но и неговите заместници.
Предишното предложение на управляващите от ГЕРБ и „Обединени патриоти“ за фигурата на т.нар. независим прокурор, който да може да започне наказателно разследване срещу главния, предвиждаше той да се избира от пленума на ВСС с мандат 7 години и мина на първо четене в парламента. Именно за него и ВСС даде отрицателното си становище, след като и опозицията в парламента в лицето на БСП, и неправителствени организации, както и юристи отхвърлиха предложенията като неработещи.
Първият проект за промени на бившия правосъден министър Данаил Кирилов претърпя провал и бе изоставен.
Източник:dnevnik.bg
