Това е свободно изразено мнение, а не дискриминация, приемат магистратите
Лидерът на НФСБ Валери Симеонов се е възползвал от конституционното си право да изразява мнение, а не е дискриминирал никого, като нарече протестиращите майки на деца с увреждания „група кресливи жени, които спекулираха с децата си, манипулират обществото, изкарвайки на пек и на дъжд тези уж болни деца, без грам майчинско чувство, грижа за тях“. Това следва от решението на Административния съд в Пловдив, постановено на 27 януари. С него съдия Йордан Русев потвърждава изводите на Комисията за защита от дискриминация от миналия септември.
Казусът стига до съда по жалба на семейство от Пловдив – П.Е.М., К.М. и Е.М. Те се обръщат към комисията с твърдението, че са обект на дискриминация под формата на тормоз по признак „увреждане“ след публични изказвания на Симеонов насочени срещу родителите на деца с увреждания и срещу самите хора с увреждания, направени през октомври 2018 г.
К. и Е. М. са родители на П.М., който страда от спастична церебрална парализа с 95% трайна неработоспособност с чужда помощ. Те разказват в жалбата си, че Симеонов заявил пред репортер на „Скат“: „Този закон беше започнат като опит да се угоди на една група кресливи жени, които спекулираха с децата си, манипулират обществото, изкарвайки на пек и на дъжд тези уж болни деца, без грам майчинско чувство, грижа за тях“. Тези думи били повторени в предаването „Господари на ефира“, където Симеонов заявил: „Смисълът на изказването ми е, че с децата инвалиди се спекулира, дори и след като правителството прие законопроект и удовлетвори всички искания на майките. Очевидно в случая става въпрос за политическа кампания. Маските паднаха, в общ хор реват БСП, „Атака“, някои лидери на протеста на майките и всякакви политически маргинали“.
След бурна обществена реакция и след коалиционен съвет Симеонов се извини.
Семейството пише в жалбата, че и тримата са се почувствали засегнати, наранени и унижени от думите „кресливи жени“, „уж болни деца“, които манипулират обществото, понеже вроденото увреждане на сина им е от сериозно значение за живота на семейството. Те разказват, че през годините са полагали големи усилия, за да облекчат състоянието на детето си и да може то да продължи да ходи, макар и с помощни средства, което се дължи на множество терапии и грижи. Според тях извинението на Симеонов не е искрено.
Семейството е от тези, които протестират в София. Самият П.М. приема, че родителите му са в състояние на постоянна борба, за да може да има нормален и достоен живот, въпреки увреждането си, затова и за него думите на Симеонов са безчувствени, груби и опасни, понеже насаждат в обществото мнение, че хората с увреждания живеят на гърба на другите.
Симеонов пише до Комисията за защита от дискриминация, че не познава семейството, нито е нарушавал или отказвал упражняването на някакви права на детето, свързани с образование, обучение или достъп до частна или обществена услуга, затова и те не са пострадали от извършена от него дискриминация.
Комисията приема, че Симеонов е направил общо изказване, а не конкретно спрямо жалбоподателите и в случая става дума за изразяване на мнение по дадена тема.
Според съда КЗД е извършила пълно, обективно всестранно изясняване на фактите, които имат отношение към случая. От доказателствата, пише съдът, не може да се направи и обоснован извод, че срещу семейството е налице пряка или непряка дискриминация или тормоз по признак „увреждане“ по повод изказвания на Симеонов.
При внимателен прочит на проблемните изказвания на Симеонов се установява, че те не съдържат словесни изрази, насочени срещу конкретен субект. Законодателят не цели да бъдат санкционирани изявления, които са абстрактни и са насочени към неопределен кръг субекти, пише съдът. И допълва, че липсва и цел. Доказателствата сочели, че Симеонов не е целял настъпване на негативни последици спрямо тримата жалбоподатели. Няма го и следващият елемент от фактическия състав на тормоза – накърняване достойнството и създаване на нежелана среда – частен или търговски обект, работно място, учреждение, университет, училище, религиозен храм, дом и др.
Така съдът приема извода на КЗД, че Симеонов е упражнил правото си на изразяване на мнение в унисон с основния принцип за равенство и достойнство на всеки индивид и защита честта и достойнството на личността, поради което би могъл да се ползва от правилото на свободно изразяване на мнение, което Конституцията гарантира.
Правото на мнение не е абсолютно, но изключенията от това са в Конституцията – то не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността.
Изразеното от Симеонов „не подкопава устоите на демократичния режим и не цели разпалване на вражда, ненавист или омраза. Това е видно от прочита на изказванията, а изразните средства и стила на изразяване не са мнение, а начин, по който това мнение е доведено до знание на обществото, и е въпрос на свободата на личността като цяло“, обяснява съдът.
„Обект на защита не са определен вид мнения – коректни, добронамерени, угодни, правилни, възпитани, нерасистки, нексенофобски, особени или др., а възгледите на индивида изобщо. Дали дадено мнение е морално, благоприлично, похвално или друго, е предмет на оценка на обществото, към което това мнение е адресирано. Да се приеме обратното би означавало налагане на цензура пряко или косвено от страна на държавата, което е недопустимо в демократичното общество“, продължава съдия Русев.
Източник:segabg.com
