Всеобщо е усещането за предрешеност, за „кушия с един кон“. Никога досега не сме били свидетели на пълна липса на състезание. Не случайно много анализатори я определиха тази процедура като „назначение“, а не като „избор“. И са ми много смешни разни коментатори, които твърдят, че и Лаура Кьовеши била единствена кандидатура. Да, тя остана накрая единствена, но през колко ситни цедки мина? И все още изборът и не е приключил.
В началото на прехода наивно вярвах, че прогласените в Конституцията принципи за независимост на съдебната власт ще бъдат спазвани. Практиката показа съвсем друго. При всеки един избор за ключова позиция в нашата система не е минало без влияние на съответната водеща политическа сила – не само на настоящата. Но най-уродливото е, че тази намеса не е явна, а подмолна. И когато изборът се окаже несполучлив, понякога дори скандален и хората с основание започват да питат: „Този защо го избраха на такъв пост?“, политиците лицемерно се измъкват с отговора: „А-а, ама той Висшият съдебен съвет си го избра!“
За политиците е особено важно, кой е главният прокурор – понеже прокуратурата е йерархична структура, за разлика от съда. А не си дават сметка, че като се смени властта, един зависим главен прокурор първо тях ще подгони. Защото винаги ще се намери за какво, нали?
И съвсем закономерно е, хората да губят вяра в институциите – включително и в съда. Скоро моя близка, която живее в чужбина, но активно следи какво се случва в България, ме попита: „Като чета какво пише в интернет, вашата система окончателно се е разкапала. Наистина ли е така?“. Аз й отговорих: “Несъмнено нещата не вървят на добре. Много проблеми има в нашата система. Ако я сравниш със сграда – и паднали керемиди има, и течове, и пробити стени. И хулигани не спират да я замерят с камъни и да чупят прозорци. Но конструкцията е здрава“.
Не мога да правя анализ на прокуратурата, не познавам нещата отвътре. За съда обаче съм убедена, че в него продължават да работят множество честни, компетентни и отговорни хора. Познавам много такива – от всички инстанции и от цялата страна, млади и с дълъг съдийски стаж. Ако ме питате, какво е съотношението между качествените и некачествените съдии, не бих могла да ви дам дори приблизително точен отговор. Не познавам всички, но от тези, които лично познавам, добрите са значително повече. И се моля да не позволят да бъдат смачкани!/Frog news
