Третият празник на бозата се провежда днес в Радомир – градът, смятан за столица на гъстата и резлива напитка. Той преминава под наслова „С боза, гозба и песен“ в етнографския комплекс „Стойова къща“. За поредна година в старата чаршия отвори врати бозаджийницата на родоначалника на занаята в Радомир – албанеца Али Сербез. Първият местен бозаджия в района е Димитър Калгарийски от село Чуковец, а първата бозаджийска работилница датира от около 1880 година.
С времето радомирската боза става най-вкусната и позната в цялата страна. И толкова се прочува, че в началото на 30-те години на миналия век се заговорило за прокарване на бозопровод от Радомир до София. А радомирецът-бозаджия се познавал по това, че едното му рамо било по-ниско от другото от носенето на гюмовете с боза.
В Радомир се издига единственият у нас и по света паметник на бозаджията, наречен със събирателното име „Бай Илия”. Белокаменната фигура на мъжът с шапка и гюм за боза в ръка е дело на почетния гражданин на Радомир – скулптора Евгени Кузманов.
