Снимка: Коалиция „Да спасим Кресненското дефиле“
От базата на рафтинг клуб „Рефлип“ в Кресненския пролом в 10.00 часа тази сутрин тръгна протестна флотилия с лодки за опазването на река Струма от замърсяване, ВЕЦ-ове .Участниците в акцията също така призовават и за автомагистрала извън пролома.
Проявата е организиран от международни участници от Balkan River Defense и български природозащитни организации.
Снимка:БГНЕС
По-рано бе разпространено и съобщение до медиите на коалиция „Да спасим Кресненското дефиле“.
В него се казва:
.Унищожаването на Кресненския пролом предизвика острата реакция на Европейската комисия.
Две наказателни процедури срещу България имат пряка връзка и с проблемите на Натура 2000 зоните в Кресненския пролом. Това подчертава Европейската комисия в отговор на жалбата от български и международни неправителствени организации, обединени в природозащитната коалиция “Да спасим Кресненското дефиле”. Коалицията свика спешна пресконференция по темата.
Комисарят по околна среда Кармену Вела пише в писмо от 17.09.2019 до коалицията: “Безспорно е, че пътят Е79 представлява най-съществения натиск за тези Натура 2000 зони, тъй като интензивният трафик причинява висока смъртност за европейските защитените видове и влошава състоянието на Натура 2000 зоните. В допълнение, от съществена важност е изграждането на Лот 3.2 на автомагистрала “Струма” да избегне всякакво бъдещо увреждане или сътресения на защитените хабитати и видове”.
Жалбата от български и международни неправителствени организации е за нарушаване на Директивата за Местообитанията[1], която показва сравнителен научен анализ на смъртността на животни по пътя. Тя алармира, че настоящият път Е79 в отсечката на Кресненския пролом се е превърнал в своеобразна “тапа” и вече е унищожил съществена част от защитените видове[2]. Неправителствените организации настояват за магистрала извън дефилето. В избраният сега вариант едното платно е извън, а другото пресича Кресненския пролом.
Българските власти решават да поискат частично европейско финансиране на този последен участък от АМ “Струма” от ЕК и подават апликационна форма. Това се случи, въпреки че Министерски съвет гласува извънредно 741 млн. лева от националния бюджет за отсечката 3.2. Пропуски и несъответствия открихме и във въпросната апликационна форма, например, разминаване на одобреното в екологичната оценка трасе и това, което е подадено в апликационната форма. Съществено за българските граждани е, че се предвиждат завършване само на 41% от магистралата до 2023 година, когато изтича срокът за възможно еврофинансиране.
Остава въпросът защо въпреки очевидните нарушения на българското и европейското законодателство и същественото забавяне на проекта от страна на българските власти, упорито се настоява за магистрала, която ще унищожи Кресненския пролом. Избраният вариант Г10.5, при който настоящият път Е79 се превръща в еднопосочната лента София – Кулата на АМ “Струма”, а обратната посока е от изток на пролома, се оказва със сравнително близка цена (според собствените документи на българските власти) от 415 млн. евро до т.нар. “пълен източен обход” (алтернатива Г20), оценен на 603 млн. евро, при който и двете платна се изнасят извън дефилето от източна страна. Важно е да се отбележи, че бъдещи разходи за опазване на природата, загуби за местния бизнес като рафтинг и туризъм, и разходи за здравеопазване не са оценени, а те са много по-големи при избрания проект.
Вариантът на правителството оставя местните хора без локален път, с шум и замърсяване от магистрала, минаваща на места едва на 80 метра от града, затруднява достъпа на север до регионалния Благоевград, застрашава развитието на рафтинг и каяк туризма, който привлича около 10,000 души годишно в региона, както и бъдещето на региона, и остава все така опасно решение за пътуващите в посока Гърция.
България все още има шанс да вземе решение и то е магистралата да е извън Кресненския пролом, за което има няколко възможни варианта“.
