Прокурорът, който не преклони глава пред началника

 На 4 септември, сряда, 61-годишният прокурор от Върховната касационна прокуратура (ВКП) Васил Миков е намерен мъртъв в апартамента си в квартал „Младост“ в София. Версията на прокуратурата, разпространена още в първите часове – висшият прокурор се е самопрострелял със законно притежаваното си оръжие.(версията на прокуратурата е разпространена още преди да бъде извършено разследване по случая, както и задължителната експертиза)В часовете след смъртта му близките до властта медии започнаха със спекулациите – първата версия беше, че е страдал по несподелена любов, а после, че четял книги за психология, съответно имал тежък душевен проблем. Без коментар.

Какви точно се е случило тепърва трябва да установи разследването. Поне така повелява законът. Със смъртта на Васил Миков си отива един последните представители на откритата съпротива в държавното управление, съобщава „Капитал“.Дребничък на ръст, със светли очи и светла, прошарена коса. Винаги замислен и сякаш отвеян. Можеше да видите Миков да прекосява градинката пред Народния театър на път за работа. Или в някоя книжарница, докато чете книга. Така споделял, че правел често – 20 страници днес, 20 страници утре.

Боецът срещу Филчев

„Не мога сутрин да си пускам компютъра и да ме гледа Никола Филчев“ – така преди няколко години прокурор Васил Миков изрази възмущението си от практиката във вътрешноведомствения сайт на държавното обвинение да се качва всяко интервю на бившия главен прокурор.

Той има защо да не харесва Филчев. Васил Миков беше един от малкото прокурори, които се опълчиха на мракобесния главен прокурор, управлявал държавното обвинение от 1999 до 2006 г. Другите бяха Николай Колев, убит през 2002, и Никола Джамбов, самоубил се в кабинета си през 2000 г.

Кариерата си Васил Миков започва в Добрич, където е роден. Той работи в Районната прокуратура в Генерал Тошево, после в Окръжната в Добрич, а през 1998 г., по времето на Иван Татарчев, става апелативен прокурор на Варна.

След края на мандата на Татарчев се кандидатира се на два пъти за главен прокурор, но не получава гласовете на мнозинството – веднъж е втори след Бойко Рашков (чието назначение е ветирано от президента Петър Стоянов), а втория път губи срещу Никола Филчев.С идването на власт на Никола Филчев започват проблемите му. Новият ръководител на държавното обвинение започва битка с тези, които са се опитали да се противопоставят на избора му. През 2013 г., 14 години по-късно, същото щеше да направи и Сотир Цацаров.

„Грешката ми беше, че твърде рано свалих маската“, разказва Васил Миков и споменава за случай, когато е отказал да върне иззети вещи, за които имало данни, че са предмет на престъпление.

Срещу Васил Миков се изправя преторианската гвардия на тогавашния главен прокурор – военните прокурори. Срещу него започва проверка след проверка. От София пристига писмо, с което му се искат обяснения. Подписано е „полк. еди-кой си, военен прокурор“. Васил Миков изготвя дълъг отговор, в който обяснява какво пише в закона и защо не могат да го проверяват по този начин, а отдолу се подписва „младши сержант от резерва, апелативен прокурор на Варна Васил Миков“.

През 2010 г. съпругата на застреляния прокурор Николай Колев – Нанка, заяви в интервю за bTV, че Филчев е поръчал на съпруга ѝ убийство на колега – прокурора от Варна Васил Миков. Приживе пък Колев обяви, че му е било поръчано да подпали колата на журналиста от „Капитал“ Момчил Милев, който тогава отразяваше работата на съдебната система.През април 2000 г. пред кантората на съпругата на Васил Миков – Анета, която тогава е нотариус в Добрич, е хвърлена бутилка със запалителна течност (няколко часа преди Джамбов да се самоубие). Следва нова атака само месец по-късно – този път с взрив. През мандата на Филчев следват множество заплахи и натиск и дори принудителното му командироване в Кърджали.

В свое интервю пред „Дарик радио“ Васил Миков обрисува в какво се е превърнала прокуратурата: „Филчев се плаши от това, че някой може със законодателни промени, така, да поотнеме част от остротата на този инструмент за задоволяване на егоистични амбиции, в който той превърна прокуратурата от няколко години. За нас не е тайна, а виждам, че и за много журналисти през последните години тази тайна вече е разбулена. Той създаде един репресивен апарат, който е сглобен с механизмите на страха. Целта е да се подчинява, аз го казвам съвсем отговорно – изпълнителната и законодателната власт, и прокуратурата да се обособи под негово ръководство, разбира се, като един отделен носител на властнически правомощия с характеристиките на отделна власт – така е фактически в България в момента. Считам, че прокуратурата се превърна в заплаха за демокрацията в страната.

В самата прокуратура той създаде едно умалено болно общество, като превърна прокурорите в послушни автомати и ограби човешкия им облик. Част от тях включи в репресивния си апарат и ги увлече в неща, от които, като се опомнят, ще се срамуват. Те приеха неговия цинизъм за жизнена философия.“

През 2005 г., с избирането на Борис Велчев за главен прокурор, Васил Миков е командирован във Върховната касационна прокуратура, а през 2007 г. е назначен за постоянно там. През годините работи в различни отдели, като последно е в аналитичното звено.

Според него прокуратурата е непоправимо проядена. Път се дава на раболепните, готови да направят всичко, прокурори. Няма как една система да работи, ако обществото не вярва в нея.

Васил Миков беше демократ до мозъка на костите си. Говореше разпалено за руското влияние, като обилно се мотивираше с примери от историята. Според него демократичният преход не е станал, защото връзката с тоталитарния режим не е била прекъсната.

Историческите книги бяха любимите му. Използва картата на приятел, за да взима по десет наведнъж от университетската библиотека. Питал го е – да не ти направя проблем с тези книги, които взимам.Не вярваше в модела на съдебна реформа, представен през 2015 г. Имаше друго виждане за това как трябва да бъдат решени проблемите, ако това въобще беше възможно – с малки стъпки в законите и някой главен прокурор, който да ги излъже и „да не сваля маската твърде рано.“

През 2015 г. името му е коментирано сред обвинители от по-младото поколение като възможна опозиционна кандидатура за член на прокурорската колегия. До номинация така и не се стига.

След идването на Сотир Цацаров на власт бързо разпознава завръщането на подходите на Филчев. Нарочно не използва коридорите, в които могат да се засече с новия си началник.

За него прокуратурата се ръководи от „апаратчик до мозъка на костите си“, а състоянието, в което са поставени някои отдели във Върховната касационна прокуратура, мотивира работещите там да „чиновничестват“.

Той разказваше, че в такава среда се оцелява лесно, трябва да спазваш някои базови правила – в коридора се ходи само с папка, за да не си помисли някой, че се шляеш. На бюрото трябва да имаш отворени още една-две папки и винаги да държиш химикалка, защото, ако влезе някой, да не мисли, че бездействаш. Любимият ден в Съдебната палата бил денят на хлебарката – последният петък на месеца, когато пръскали срещу хлебарки. „Тогава можеш да си тръгнеш законно още по обед“, шегуваше се той, като в същото време ясно даваше да се разбере, че зад думите му се крие разочарование за състоянието, в което е поставена институцията, на която той е посветил над 30 години от живота си.

Встрани от разочарованието от системата през последните няколко месеца Васил Миков е споделял, че отново, както по времето на Филчев, чувства институционален натиск. Натиск, който за разлика от този на Филчев е успял да го пречупи.

Източник: Капитал