Прокуратурата, ръководена от Иван Гешев, вече не събира информация за постигнатите осъдителни присъди за корупционните престъпления. Това изумително признание е направено в отговор на
заявления по Закона за достъп до обществена информация до Mediapool.
“В Прокуратурата на Република България се събират и обработват данни за наказателните производства, образувани за корупционни престъпления по определени показатели, като например
образувани и прекратени досъдебни производства, но информация за осъдителни и оправдателни присъди не се отчита“, се казва в отговора до Mediapool.
Поискана бе информация за постигнатите окончателни осъдителни присъди за корупционни
престъпления по върховете на властта от 2007 година досега, извършени от министри, заместникминистри, депутати и областни управители. Идеята бе да се разбере колко окончателни присъди е постигнала България от влизането си в ЕС. Поискана бе и информация за прекратените
наказателни производства.
Оказва се, че за пред българските медии тази информация не се събира от прокуратурата, но пък
при нужда се отчита пред европейските институции.
Пред Mediapool прокуратурата твърди, че се води единствено обща статистика за корупционните
деяния и няма как да бъдат разграничени делата срещу министри, депутати и областни
управители. Това, разбира се, не е вярно. Държавното обвинение най-вероятно разполага с тази
информация, защото делата за корупционните деяния, извършени от хората по върховете на
властта, са концентрирани на едно място – Специализираната прокуратура. Тя не гледа особено
много дела, а разследванията срещу такива фигури са и под особения надзор на Върховната
касационна прокуратура.
Втората причина да се твърди, че прокуратурата събира тази информация, е, че част от нея вече
е предоставяна на Mediapool. През декември 2017 година прокуратурата, ръководена тогава от
Сотир Цацаров, отговори на Mediapool със специална таблица, oт която ставаше видно, че няма
нито едно активно разследване за подкуп срещу депутат, министър, заместник-министър,
областен управител или какъвто и да е друг член на изпълнителната или законодателната власт.
От таблицата се разбираше, че прокуратурата предпочита да преследва основно кметове и
заместник-кметове, а не знакова корупция по върховете на властта. Но дори и да има такива
дела, прокуратурата ги спестява на обществото. Така тихомълком бе внесено в съда делото
“Белене“, където бяха изредени министрите на БСП, а Делян Добрев от ГЕРБ го нямаше, въпреки
досъдебното му производство по темата. За сметка на това информация за братята Бобокови не
бе спестена.
Положението не бе много по-добро и по времето на присъствието в прокуратурата на Борис
Велчев. Разликата е, че тогава тази информация се събираше в специален списък със знакови
дела, които се отчитаха всеки месец пред Висшия съдебен съвет. Този списък е предоставян през
2012 година на Mediapool и успехите отново не си личаха особено. В него имаше 91 знакови дела,
а единственият “голям“ удар бе присъдата срещу избягалите от България братя Галеви. По това
време главният прокурор Борис Велчев бе отчел пред Народното събрание, че прокуратурата е
постигнала „необратим“ напредък в своята работа.
През 2017 година прокуратурата се ангажира пред Европейската комисия да информира
обективно обществото за развитието на знаковите наказателни процеси, а сега се оказва, че дори
не събира данни за своите окончателни успехи и провали.
Информацията за окончателните присъди по знаковите дела се събира от 2017 година от
Върховния касационен съд, но тя няма как да обхване досъдебните производства и
прекратяванията.
Вече 14 години България е критикувана от Европейската комисия за липсата на резултати в
борбата с корупцията по върховете на властта. В момента българското правосъдие е под три
международни мониторинга – два на Европейската комисия и един на Съвета на Европа.
