Прокуратурата отказва да отговори на елементарния въпрос какво се случва с проверката за престъпление по служба и търговия с влияние срещу бившия финансов министър Владислав Горанов. Казусът с апартамента на бизнесмен, в който Горанов години наред живее безплатно, е на вниманието на спецпрокуратурата от март 2019 г. Преписката беше образувана още през ноември 2018 г. във Върховната касационна прокуратура и държавното обвинение съобщи официално за това. Т.е. вече трета година обществото няма отговори извършил ли е Горанов престъпление, трябва ли да бъде разследван и пратен на съд.
Според източници на „Сега“ проверката е прекратена. В електронния регистър на прокурорските преписки обаче тя още излиза като активна, а последното действие по нея е пращането й в спецпрокуратурата преди 2 години.
Междувременно Горанов дефилира на събитията на ГЕРБ, на които се представя икономическата програма на партията за предстоящите избори. А постановеното от съда, че е проспал неплащането на стотици милиони данъци от свързаното с Васил Божков дружество „Еврофутбол“ не е в състояние да развълнува нито премиера Бойко Борисов, нито прокуратурата.
Скъпият имот от 180 кв. м., обитаван от сем.Горанови безвъзмездно от 2012 г., е собственост на бизнесмена Иван Сариев, който е кръстник на Горанов и синовете му. Синът на Сариеви – Христо, е назначен от Горанов във финансовото министерство през 2015 г., когато Горанови вече живеят в имота на Сариеви.
Прокуратурата започна проверка по темата доста неохотно. Първоначално протакането бе оправдавано с това, че се чака произнасянето на КПКОНПИ дали Горанов е в конфликт на интереси. На 1 март 2019 г. КПКОНПИ постанови, че Горанов не е нарушил закона. Финансовият министър сам си плащал сметките, а и не бил свързано лице със Сариев. Няма конфликт на интереси и в това, че Сариев-младши е назначен от Горанов в подопечното му ведомство, прие антикорупционната комисия преди година. Прокуратурата не протестира това решение в съда.
Според обясненията на Горанов, поводът семейството му да се премести в чуждия апартамент е пернишкото земетресение от май 2012 г., от което съпругата му много се уплашила. Сред мотивите на антикорупционната комисия да оневини Горанов беше, че 13-е фирми, свързани със Сариеви, не са печелили обществени поръчки на финансовото министерство. Следователно Горанов не е упражнил никакви правомощия по служба, нито пък има частен интерес, който би могъл да му влияе. От решението на КПКОНПИ обаче изобщо не става ясно да е изследвано дали на въпросните дружества са правени данъчни ревизии например, които също са ресор на министъра освен поръчките. На въпрос на „Сега“ от НАП отговориха, че от 2012 г. насам са правили десетки проверки и ревизии на бизнеса на Сариеви, но не могат да кажат какви са резултатите от тях заради данъчната и осигурителната тайна.
Самият Горанов не вижда проблем в това да живее безплатно в чуждо жилище. „Ако имах някакви притеснения, нямаше да го декларирам“, призна той във вихъра на скандала, макар че законът го задължава да го направи.
Как прокуратурата разбира публичността
От 2018-а насам „Сега“ направи десетки опити да разбере какво се случва с тази преписка и каква е причината за това огромно протакане. Последният опит започна преди седмица. Тогава говорителката на главния прокурор Сийка Милева обеща да съдейства, ако въпросите бъдат зададени писмено на колегата ѝ говорител в на спецобвинението Генка Брезашка. Въпроси бяха пратени, Милева обясни, че е говорила в спецпрокуратурата по темата. Брезашка обаче не отговори на имейла, нито на многобройните позвънявания по телефона. Миналия октомври същата прокурорка, която отговаря за публичността на спецобвинението, чакаше имейлът с въпросите за Горанов да ѝ бъде докладван. А после така и не му отговори.
На този фон ръководството на прокуратурата постоянно твърди, че работи при пълна прозрачност и разгласява, включително материали по делата от обществен интерес. Главният прокурор Иван Гешев бе питан и в „Туитър“, където е активен, какво се случва с преписката срещу Горанов, но, очаквано, това не провокира отговори.
Декларации
Парламентът гласува оставката на Горанов на 24 юли 2020 г. Той има един месец след това да подаде декларация за имуществото си пред антикорупционната комисия КПКОНПИ. След това има месец да оправи евентуални грешки в нея. Комисията има два месеца след това, за да огласи документа на сайта си. Горанов, който вече регистрира консултантска фирма, е задължен да подаде имуществена декларация и година след края на държавната си служба. Последната декларация на Горанов в регистъра на КПКОНПИ е подадената от него през юни 2020 г., още като министър.