Над 50 съдии, прокурори и адвокати от България и Румъния обсъждаха в Русе правата на човека в ЕС. В едно проучване на „Галъп интернешънъл“ за познаване на правото на ЕС, което показва висока самокритичност, изразяваща се в масово признаване на недостатъчна подготовка. Същото и в по-голяма степен се отнася до познаването на Хартата на основните права в ЕС както от юристите, така и от гражданите.
Проф. Атанас Семов коментира срещата в Русе и информираността за правата на гражданите: „Подобрява се информираността, но и няма съмнение, че не е достатъчна. Несъмнено най-големият проблем е ниската степен на познаване на правата от страна на самите граждани. Веднъж – на правата, произтичащи от правото на ЕС. И втори път, има и голямо непознаване на правата, които българските граждани имат по силата на Българската конституция, които несъмнено остават водещи, по-важни, по-приложими“.
Това е вторият семинар с румънски съдии и има за задача да изясни как правото на ЕС да бъде приближено повече към гражданите (съществена е ролята на адвокатите): „Второ, как да се подобри качеството на прилагането на правото на ЕС от националните съдии. По редица дела съдията приема, че правото на ЕС е неотносимо и отказва да се занимава с него. А това е нарушение. В други случаи го прилага неправилно (правото на ЕС) или изобщо не го прилага – пак така в нарушение. Имаме примери на драматично неразбиране и непознаване – „съдията мери кръвното в градуси“ по въпроси от правото на ЕС. Разбира се, имаме и положителни примери“.
По Програма „Правосъдие“ на ЕК се прави голям сайт, където освен специализирани материали за допълнително обучаване на съдии, адвокати и прокурори, ще има и богата информация за гражданите. „Всеки ще може да влезе и да види какви правата му, като гражданин на ЕС, какви са правата му по Хартата на основните права на ЕС, в кои случаи и как може да ги защитава“.
По отношение на кандидатурата на Лаура Кьовеши за главен прокурор, проф Семов коментира:
„Въпросът с големите надежди ЕС „да оправи“ новоприсъединилите се държави. Сега ЕС е напът да създаде два нови механизма – единият е Новият механизъм за наблюдение над законността във всички държави-членки, с който ще бъде заменен досегашният мониторинг върху България и Румъния. Вторият механизъм е Европейската прокуратура. Много е важно да се разберат ясно две неща. Първо, ролята на главния прокурор на тази нова Европейска прокуратура не е много голяма. Той има само ръководителски правомощия. Не толкова съществени, със сигурност, колкото има да речем главният прокурор по нашата Конституция. Второ, Европейската прокуратура се занимава само с престъпления срещу финансовите интереси на Съюза и в частност във връзка с бюджета на Съюза за европейските фондове. И няма никакви правомощия по други въпроси, свързани с нарушения на закона от държавите-членки. Например корупцията – извън случаите, свързани с еврофондове. Ако има големи очаквания, нека те да бъдат намалени“.
Проф. Семов подчерта, че никой не може от Брюксел или другаде навън да ни свърши работата по отношение на законността и правовата държава. „Впрочем тази работа трябваше да сме я свършили преди присъединяването ни към ЕС, защото това беше един от критериите за членство. И тогава ЕК си затвори очите по геополитически причини и предложи за приемане държави като България, Румъния и Полша, където далеч не беше покрит критерият за законност и права на човека“.
За посегателствата върху свободата на словото у нас, проф. Семов заяви своята позиция: „Разтревожен съм преди всичко като гражданин. Това не е европейско, не е правово, не е конституционно, не е допустимо в една зряла демокрация. Това, което се случи има две части – едината е натискът, а другата – реакцията. И реакцията на журналистите от Националното радио, както и на журналисти от други медии в подкрепа на БНР, беше реакция на едно зряло гражданско общество, чувствително, нетърпящо подобен вид безобразия. Тази реакция доведе веднага до прекратяване на този вид злоупотреба с власт. Разбира се, трябва да се отиде нататък, да се разбере кой и защо си позволи това. Това не е първият, няма и да е последният подобен пример. Но то показва и нещо положително – съзнанието за огромната роля на медиите, и на първо място, на Националното радио, като най-реактивна и най-точна медия в България“.
Проф. Семов обясни, че по казуса Конституционният съд може да реагира на подобни посегателства, ако бъде сезиран от тези, които имат право да го сезират: „За съжаление, у нас няма индивидуална конституционна жалба. И второ, Конституционният съд може да се произнесе само ако ако текст на закон противоречи на Конституцията. В случая става дума за произвол извън закона, става дума за намеса, каквато законът не предвижда“, каза проф. Атанас Семов и акцентира върху голямата обществена, а и държавническа роля на свободната информация.
Проф Семов коментира и каузата на българските превозвачи и Пакета „Мобилност“, за ролята на ЕК, ЕП и Съда на ЕС в Люксембург./БНР
