„Следващият въпрос е дали изборите ще са две в едно, или не“ – с тези думи депутат коментира пред „Дневник“ развитието на политическата ситуация в България, след като най-голямата парламентарна група – на „Има такъв народ“ оттегли проектокабинета си, а заявките на останалите формации дават малък шанс за излъчване на правителство.
Засега представителите на повечето партии са предпазливи в прогнозите си дали очертаващите се трети парламентарни избори за тази година ще съвпаднат с редовния президентски вот. Основната причина е, че не е известно колко време ще отнеме завършването на конституционната процедура, в рамките на която се правят опити да се състави правителство. Предстои връчването на още два мандата, а потенциалните получатели на третия – БСП, „Изправи се.БГ! Ние идваме!“ и „Демократична България“, изявиха желание за преговори за временно експертно правителство до пролетта, макар шансовете да ги осъществят в момента да изглеждат нулеви заради категоричния отказ за участие на „Има такъв народ“.
След първия предсрочен вот през юли президентът Румен Радев призова многократно политическите играчи да търсят всички възможности за постигане на съгласие, вместо да се върви към нови избори. Шансовете затова обаче все повече намаляват. До момента Радев не е коментирал как гледа на възможността страната за първи път да има едновременно избори за Народно събрание държавен глава, но след изненадващата подкрепа, която най-голямата група вчера обяви за кандидатурата му, политици не изключват да пристъпи към този вариант.
Кога ще са президентските избори
Очаква се първо да стане известна датата на вота за президент. Президентските избори са единствените в България, които се насрочват от Народното събрание, при това в определен от Конституцията срок. Те трябва да се състоят не по-рано от три и не по-късно от два месеца преди края на мандата на държавния глава – 22 януари 2022 г.
Според депутати в следващите седмица-две парламентът ще трябва да вземе решение кога да бъдат президентските избори, но има мнения, че може би трябва да се изчака, за да се види развитието на ситуацията и дали евентуалните предсрочни парламентарни избори могат да са на същите дати.
Неофициално от БСП коментираха, че датата на президентските избори трябва да бъде определена с консенсус – ако не между всички парламентарни формации, то поне между трите, които подкрепят Румен Радев за втори мандат – „БСП за България“, „Има такъв народ“ и „Изправи се.БГ! Ние идваме!“. От левицата твърдят, че към този момент дата не е обсъждана. Мненията в ГЕРБ са, че президентските избори трябва да са максимално изтеглени назад, или през ноември. Неофициално от „Демократична България“ казаха, че коалицията не е обсъждала въпроса, тъй като не е на дневен ред все още. Представители на ДПС също посочиха, че движението няма позиция за дата.
Възможно ли е да съвпаднат двата вота
Според депутати първо парламентът ще насрочи президентските избори, а от скоростта, с която президентът Румен Радев води процедурата с мандатите, ще зависи дали парламентарните могат да са в същия ден.
Ако и трите мандата за съставяне на управление са неуспешни, президентът насрочва предсрочни избори за депутати и разпуска Народното събрание. Изискването на Конституцията е те да бъдат най-късно след два месеца, а датата им да бъде посочена в указа, с който се разпуска парламентът. Спазването на всички условия означава, че първата възможност за избори две в едно е 24 октомври, а това означава 46-ият парламент да приключи работа си на 25 август.
Според досегашните заявки вторият мандат би трябвало да се върне без забавяне при президента. В сряда лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов потвърди, че партията му, която има втората по численост парламентарна група, ще върне неизпълнен мандата. Евентуални преговори за експертен кабинет с третия мандат обаче могат да отнемат две седмици и повече, тъй като сроковете са различни. Според Конституцията и тълкувателно решение на Конституционния съд от 1993 г. президентът има седем дни, за да връчи третия мандат. Той обаче отива не при кандидат за премиер, както е в първите два опита, а при избрана от държавния глава парламентарна група, която после да има време за разговори с другите и да излъчи номинация за министър-председател. От своя страна той има още седем дни, за да предложи правителство.
Според депутати дори и при протакане, пак е възможно изборите да са две в едно, но през ноември. Положително в тази ситуация според някои от тях е, че президентският вот би вдигнал и избирателната активност на парламентарния. Минусът – дали ще има проблем с гласуването с машини за президент и за парламент в един ден, макар и изборни експерти да били казали, че въпросът е технически и може да се реши с две карти за гласуване.
В актуализацията на бюджета за тази година, която служебното правителство предлага, са заложени 133 млн. лв. за избори, което според служебния финансов министър Асен Василев включва и сценарий за избори две в едно.
Защо е важна активността на президентския вот
От избирателната активност на първия тур на президентските избори зависи дали ще бъде избран държавен глава от първия път. За да стане това, има изискване на първия тур да са гласували поне половината от избирателите по списък, които на изборите на 11 юли са били 6 578 716. При това поне половината плюс един от гласувалите трябва да са подкрепили съответния кандидат.
На парламентарните избори на 11 юли избирателната активност бе рекордно ниска – 42.19%. За определяне на резултатите от вота това нямаше значение, но постави под въпрос представителността в парламента.
Според депутати ако изборите са 2 в 1 – президентски и парламентарни (досега е имало само президентски и местни – бел. авт.), активността може би ще е по-висока от тази на 11 юли. Има обаче и притеснения, че нова вълна на коронавируса може да откаже хората да гласуват.
Защо Трифонов подкрепи Радев
След като обяви провал на проектокабинета на „Има такъв народ“, във вторник Слави Трифонов каза, че партията му подкрепя Румен Радев за втори президентски мандат и че се надява той да спечели изборите „още на първи тур“. По закон това е възможно, ако на първия тур гласуват половината от всички избиратели по списък и половината плюс един са избрали съответния кандидат.
Неофициалните мнения за подкрепата на Слави Трифонов за Румен Радев в парламента са основно две – че телевизионният водещ иска да се „пришие“ към държавния глава, за да намали евентуална вреда върху имиджа на партията си след проваления мандат; както и че „Има такъв народ“ помага на кандидат-президента в смятаните за по-сложни за него избори. Първата хипотеза се споделя от депутати от БСП, „Демократична България“ и „Изправи се.БГ! Ние идваме!“, а втората – от ГЕРБ. Сред социалистите има и мнение, че подкрепата е жест към държавния глава заради нападките към служебните му министри, а в ГЕРБ – и че се вкарва още една тема в дневния ред на обществото, за да се размива той.
От „Има такъв народ“ казват, че много харесват Румен Радев и сега е момента за подкрепа към него, тъй като изборите са след два месеца.
