Брекзит пропастта изглеждаше непреодолима. Нямаше път за изход от безизходицата. Но в четвъртък вечерта проблясък на маршрут се появи на хоризонта. Парламентът реши да поиска от ЕС да отложи деня на Брекзит и да удължи фазата на преговорите, вероятно с три месеца. Той го направи, тъй като не можеше да постигне съгласие какво точно да се направи по-нататък.
ЕС, разбираемо, попита защо. Ако Великобритания не може да вземе решение за Брекзит след две години и половина, какво по-различно ще направят три месеца? Отговорът е, че Тереза Мей не се съгласява да се откаже от червените си линии и неистовите си усилия да успокои дясното крило на партията си. Нейната сделка не ги удовлетвори досега и тя се провали два пъти. Учудващо, тя иска да опита още веднъж следващия вторник.
Може да се надява, че може да сплаши, подкупи или поне да убеди няколко от депутатите си да променят своето мнение Но това е почти немислимо. Миналия понеделник присъствах на демонстрация на анти-Брекзит група в Брюж и мога да съобщя, че тези хора никога няма да подкрепят нейната сделка. Те биха застанали зад бъдещи пазарлъци с Брюксел толкова, колкото и да застанат зад факта, че Земята е кръгла.
Дори ако Мей спечели, тя ще се върне в Брюксел като нестабилен лидер. Тя има несигурно мнозинство, недисциплиниран кабинет и отчуждена опозиция. На тази основа едва ли би могла да продължи напред във финалната фаза на преговорите. Нейното „отваряне към дясното“ преди две години беше толкова пагубно за нея самата, колкото и за страната, каквито бяха и всички онези опити да се управлява в една демокрация на крайности.
Цената, която Май трябваше да плати, за да осигури крехката си победа, беше да се съгласи, че ако отново загуби във вторник, ще има време за разсъждения и дебати как камарата желае да бъдат изпълнени британските задължения за оттегляне от ЕС, независимо дали ще бъде със сделка или не. С други думи, парламентът ще има възможност да съгласува алтернатива на излизане от ЕС без никаква сделка. Остава учудването, че на толкова жалките общини им трябваше толкова дълго време, за да се доближат до такава инициатива.
Въпросът за Мей ще бъде: може ли тя да продължи да ръководи процеса? Тя наистина трябва да приеме, че червените й линии и умилостивяването на десните не успяха да преминат. Тя трябва да е готова да разреши на своя канцлер Филип Хамънд да изпълни изказването си от сряда в подкрепа на междупартийния компромис. Това означава, че той трябва да проведе сериозни разговори със своята лейбъристка сянка, Джон Макдонъл и с Джеръми Корбин – двамата, ясно индикирали за желание да търсят алтернативна сделка за Брекзит.
Тази алтернатива вече е ясна, още повече след като общините отхвърлиха втори референдум. Този вариант би нарушил доверието от гласуването през 2016 г. Това би реполяризирало дебата и би било подарък за Брекзит фанатиците.
Разумният компромис е ясен: мек Брекзит. Той е под кодовото наименование общ пазар 2.0, или Норвегия, или митнически съюз, или EEA. Според него Великобритания напуска ЕС, но остава в по-широката икономическа зона на Европа. Известно е, че такъв стандартен пакет е приемлив за Брюксел. Той уважава изискванията на индустрията и търговията да не се разрушава континенталната търговия на Великобритания.
Митническият съюз (с плюсове или минуси) ще разреши неразрешимия ирландски граничен въпрос. Той би избегнал тарифите в Довър и би спасил британското земеделие от настоящите му ужаси. Единният пазар също така би отстранил абсурдността от заместването на работниците от Полша с такива от другата половина на света.
Мек Брекзит може да не задоволи всички, но в момента е най-близкият до общия Брекзит знаменател. Същността на компромиса е да се намери път през непримиримостта. Това е политика, а не религиозна война. Ако Мей откаже да разреши междупартийни преговори, които ще дададат на Брюксел причина да се съгласи на забавяне, тя няма алтернатива. Великобритания се срива вън от ЕС само за две седмици. Страховите истории за Брекзит без сделка може и да са били преувеличени, но крахът ще унищожи работните места и бъдещето на десетки хиляди хора и ще разруши икономиката.
Досега в Камарата на общините очевидно липсваха и компетентността, и химията, за да се постигне компромис. Тя беше добра във враждуванията, увъртанията, завоите и отлаганията. Тя можеше да поклаща крака цяла нощ, без да вземе решение. Тази седмица, когато нацията крещеше за компромис, тя трябваше да стане свидетел на бурлеска от раздразнителни депутати, безпомощни министри, “разгорещени” камшични удари и негативен вот след негативен вот, без каквато и да е конструктивна цел.
Британската Камара на общините никога повече няма да може да тръби, че е като „майка на парламентите“. Тя е по-скоро лоша стара дама, мърмореща клетви в ъгъла на улицата. Причината е, че все още се придържа към процедури, характерни за поляризираното разделение от 18-ти век. Тя ритуализира партизанството и несъгласието. Тя провокира антиобединение. Ето как народите се водят към война. Техните лидери се перчат по коридорите на властта, издувайки гърдите си и призовавайки гнева на боговете върху своите врагове. Вербалните посичания са повече от ръкостисканията.
Вече не само Мей и нейната сделка са на изпитание. Камарата на общините също е пред изпитанието дали е полезна добавка към едно отговорно правителство. Когато Великобритания излезе от тази каша, парламентът трябва да реформира. Тя трябва да се възползва от надвисналото изгнание от Уестминстърския дворец, за да спаси бъдещето си като законодателен орган. Трябва да напусне Лондон за известно време и да се потопи в провинциите. Тя трябва да намери система за гласуване, която да отразява по-добре общественото мнение. Възгордялата се Камара на лордовете трябва да бъде заменена. Необходим е по-справедлив баланс между Англия и другите нации в Обединеното кралство.
Само тогава тази бъркотия би послужила с някаква цел.
Така или иначе, Великобритания трябва този уикенд да изчака достатъчно депутати с кураж да пресекат моста на компромиса. Нищо друго, освен това. /БГНЕС
