Днес празнуваме Свети Дух, който дава живот на всички твари, чрез когото ни се даряват всяка мъдрост, всякакви духовни дарове и различни добродетели. Църквата го е установила заради величието на Пресветия и Животворящ Дух, Единосъщен с Бог Отец и Синът Божий. Чрез Него ни се дарява всяка мъдрост, живот, движение. Той е източникът на всичко живо. Светите отци казват, че Светият Дух не е създаден от Отца, не е сътворен, не е роден, но произлиза от Него.
Православната църква смята, че Господ открива на човека само толкова, колкото му е необходимо за неговото спасение и много тайни остават за нас зад непроницаема завеса.
Светият Дух обогатява човека с духовни дарове и плодове духовни, украсява човека и с многообразни добродетели, прави го дърво добро, плодоносно, създаващо добри плодове (Матея 7:17).
В народния календар след Петдесетница започват т.н. русалски дни. Затова на понеделника – Свети Дух, в Северозапада отдавна са му сложили името Русаля. С тези дни хората отдавали почит на митичните същества – самодиви и русалки, с което си осигурявали плодородие, здраве и семейно благополучие. През тези дни украсявали с орехови листа и зеленина домовете си и изпълнявали различни игри, които имали магически свойства. Във Врачанско тези игри наподобяват кукерските и вече са почти на изчезване. В Ломско обаче до днес е запазен русалският обичай Калуш.
Калушът представлява игра, в която участват мъже, родени през Русалската седмица. Те трябвало да бъдат здрави, игриви, добри и честни и да са постили през последните три дни. През цялата Русалска седмица мъжете обикалят в предобедно време из съседните села. Когато ги видели, местните се провиквали: „Идват калушарите“. Дружината им водел главатар, наричан ватафин. Това звание се предавало по наследство на най-големия син. Само водачът знаел какви билки трябва да се наберат, какви заклинания да се казват. На главата си носел калпак, закичен с китка от билки. По навуащта си имал дрънкулки, които издавали характерни звуци. Калушарите играели с тояга, пазена в дома на ватафина. С една и съща тояга играели по 20 години. Имали си и несменяем свирач – на кавал, гайда, дудук.
Калушарите спирали при някой болен човек и започвали да играят около него. Ватафинът носел вода с билки в ново гърне и нова зелена паница. Гърнето оставяли на малка маса, а паницата с вода – до болния. Когато той стане, пие от водата и побягва. На неговото място падат двама-трима калушари, омаяни от билките на ватафина.
През последните години обичаят се възстановява на читалищните сцени. Самодейци го представят на фолклорни фестивали. Състав от село Златия, община Вълчедръм, го е показвал и в Румъния, където той също е запазен в отсрещните села до Дунава.Кмета.бг
