На 2 февруари Православната църква отбелязва Сретение Господне, наричано още Зимна Богородица и Вълча Богородица.
Това е един от четирите празника, посветени на Божията майка. Смята се, че Богородица закриля бременните жени, майките, раждаемостта и семейството. С тях е свързана и обредността на празника. Майките водят в храма малките си деца и оставят дар, наречен за здравето и благополучието им. Сретение Господне е краят на смятания за нечист период, през който новороденото и неговата майка са уязвими от зли сили. След него е задължително очистването им. Така новороденото става част от света на възрастните хора. Затова жените и децата са най-многобройни в храмовете на този ден. Своята молитва към Света Богородица те влагат в омесените специално за празника големи погачи. Една от тях се разчупва пред икона със запалена свещ и с надежда за здрава рожба и благополучна година.
Като повечето християнски празници в България и Сретение Господне носи наследството на древни езически култове. В тълкуването му е заложена многостранната природа на великата богиня майка, свързана с космоса и раждането, с умиращия и възкръсващ Бог, с хаоса и смъртта. В празника е вплетена почитта към Дева Мария и умилостивяване на злите сили чрез въздържание и много други забрани. През този ден не се работи, защото децата се раждат белязани. Ако вземеш пари, ще взимаш цяла година, ако дадеш, ще даваш до края й. Ако вали сняг на парцали, през лятото пчелите ще се роят добре, а ако времето е хубаво, 40 дни ще бъде все такова.
В деня, в който православната църква отбелязва Сретение Господне — 2 февруари, народната памет отбелязва по стар стил още един празник — т.нар. Петльов ден.
По народному празникът е известен като Ихтим, Ихтима, Петльовден, Петеларовден или Петларовден. Историята му ни връща към времето на турското робство, когато властите в Османската империя събирали жестокия „кръвен данък” (девширме): периодичното насилствено събиране на деца от мъжки пол от подчинените християнски народи, извършвано на всеки 5 или по-малко години. Авторът на тоя безумен и варварски по безсърдечността си данък е светлият четвърти султан на империята Баязид І Светкавицата. Данъкът бил въведен през 14 век и бил събиран редовно чак до 18 век.
