Повечето българи (56%) са смятали в последната година от мандата на правителството „Борисов 3“, че премиерът и хора от личния му кабинет участват в корупция. Когато стане дума за депутатите, този дял надхвърля две трети (67%).
Почти толкова (65%) казват, че се опасяват от последици за тях, ако съобщят на органите на реда за случай на корупция. В същото време всеки пети (19%) признава, че е плащал рушвет под някаква форма.
Това показват подробните данни от социологическо проучване по поръчка на „Трансперънси интернешънъл“, разпространени през миналата седмица с Глобалния барометър на корупцията (ЕС). В България то е проведено от TNS BBSS между 13 октомври и 6 декември 2020 г. сред 3000 души.
Местните власти получават малко по-голям кредит на доверие, но пак общо 58% от участвалите българи казват, че не им се доверяват.
Едно от обясненията защо хората в България се страхуват да съобщават за корупция е оценката им за съда и полицията. В допитването 40% са казали, че всички магистрати са корумпирани, а сред още 46% – има българи, смятащи, че такива са някои от тях. Малко по-добре е в полицията – 34% от отговорилите на въпросите казват, че тя е тотално корумпирана, а 58% допускат, че има някои корумпирани полицаи.
Българите нямат много високо мнение и за бизнесмените – 34% казват, че ръководителите на фирми със сигурност участват в корупция, на същото мнение относно банкерите са 32%. Близо една трета (31%) казват, че корумпирани са и всички неправителствени организации. Това е повече от мнението (27%), че корумпиран е президентът Румен Радев и хора в неговата институция, където миналото лято бе провела показна акция прокуратурата, предизвикала обаче обратен ефект и протести.
Запитани къде са плащали подкупи, давали подаръци или правили услуги на обществени служители, българите посочват:
19% – обществени болници (води Румъния с 22%, следвана от Литва с 19%, Унгария с 18% и Хърватия с 15%)
15% – в полицията (никоя друга държава не е с такъв висок резултат, най-близо са Румъния и Хърватия с по 7%)
13% – в съдилищата (само Белгия е с 12%, всички останали са под 10%)
11% – публичните училища (най-висок резултат в ЕС, заедно с Румъния)
8% – в институции, издаващи документи, вкл. лични карти, шофьорски книжки и др. (води Румъния с 9%)
5% – в институции за помощи за безработица или социални плащания (водят Румъния и Хърватия с по 7%, следвани от Унгария с 6%).
Източник: Дневник
