Европейските държави се опитват да защитят критичната си инфраструктура от саботаж, след като три газопровода от Русия до Германия бяха атакувани.
Все повече лидери стигнаха до същото заключение като министър-председателя на Дания Мете Фредериксен, която заяви, че това са били „умишлени действия, а не инцидент.“ Скандинавските сеизмични станции са засекли експлозии в района по времето, когато са започнали течовете.
Нападенията отново доведоха до повишаване на цените на газа в Европа, тъй като пазарите и официалните лица се притесняват дали други газопроводи или терминали за втечнен природен газ няма да са следващите.
„Ситуацията е сериозна“, предупреди Фредериксен.
Нейният министър на външните работи Йепе Кофод заяви, че експлозиите и изтичането на газ в Балтийско море са въпрос на дълбока загриженост за датското правителство и неговите съюзници. „Това е международен въпрос и е изключително важно да поддържаме тесен контакт, за да разберем какво е причинило инцидента, каза той.
Ще реагира ли ЕС?
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обеща, че „всяко умишлено нарушаване на активната европейска енергийна инфраструктура е неприемливо и ще доведе до най-силния възможен отговор“.
В миналото европейските лидери бяха твърде склонни да пренебрегват нападенията на чужди правителства на собствената си територия – „Политико“ припомня многократните експлозии в оръжейни складове в България, убийството посред бял ден в берлинския парк Тиргартен през 2019 г., което според съда е било поръчано от руската държава, или за отравянията с полоний и новичок във Великобритания. Това не е обезкуражаващо за всяка враждебна държава, която иска да предизвика хаос в Европа.
А може ли ЕС да реагира?
Дори и ЕС да открие кой е отговорен, блокът не може да направи почти нищо в отговор на подобни саботажи, освен да наложи (още) икономически санкции. Длъжностни лица заявиха, че сега основните действия са в ръцете на националните правителства и техните агенции за сигурност.
За съюз с около 450 млн. жители и една от най-големите икономики в света, е доказателство за неговата слабост, че когато бъде нападнат, той няма как да разследва, камо ли да предприеме ответни мерки, а трябва да разчита на националните си членове.
Стремеж към подсигуряване на инфраструктура
В момента страните в Европа се опитват да обезопасят своите тръбопроводи, кабели, сондажни платформи и терминали за втечнен природен газ, като официални лица предупредиха, че над норвежките петролни и газови платформи са били засечени неидентифицирани безпилотни апарати.
Норвегия повиши нивото на тревога за сигурност около платформите си. Още едно напомняне за рисковете е, че експлозиите са станали точно преди официалното откриване във вторник на новия тръбопровод, свързващ Норвегия с Полша през Балтийско море.
Несигурност
Длъжностни лица от страните, пряко засегнати от изтичането, заявиха, че все още няма категорични доказателства за това кой е отговорен за атаките, тъй като те са се случили дълбоко под водата, а един от тях заяви, че властите „може би никога“ няма да узнаят със сигурност.
Едно нещо е ясно. Разгаря се енергийна война.
Ако подводната енергийна и комуникационна инфраструктура сега е руска цел, западните военноморски сили ще трябва да предприемат бързи действия. /БГНЕС
––––––––––––––––
Чарли Купър и Чарли Дъксбъри за „Политико“
